45% от българите предпочитат „силен и решителен лидер“

Едва 35% от българите предпочитат да живеят в либерална демокрация с редовни избори и мултипартийна система. 45 на сто избират по-скоро авторитарно управление – силен и решителен лидер, който да не трябва да се занимава с парламент или избори. Това показват данни от изследване на неправителствената организация „Глобсек“, базирана в Братислава. Изследването е направено в 10 държава от Централна и Източна европа и е публикувано в „Политико“.

И в останалите проучвани страни либералната демокрация не се ползва с голяма подкрепа. В България обаче е най-голямо одобрението към авторитарния тип на управление.

В четири от общо 10 изследвани държави – България, Латвия, Литва и Словакия, по-малко от 50% от респондентите подкрепят „либерална демокрация с редовни избори и мултипартийна система“ като най-добра форма на управление, съобщава БНР.

За страната ни данните сочат, че едва 35 на сто предпочитат либерална демокрация с редовни избори и мултипартийна система – най-нисък показател сред 10-те държави. За сметка на други 45% от българите, които биха предпочели по-авторитарно управление – „силен и решителен лидер, който да не трябва да се занимава с парламент или избори“ – най-висок показател.

Резултатите сочат, че качеството на демокрация в страната няма връзка с подкрепата за либералната демокрация, пишат авторите на доклада на „Глобсек“.

В България 34% смятат, че западните общества и начинът им на живот са заплаха за националната идентичност и ценности.

Близо една трета от българите (31%) смятат, че ЕС представлява подобна заплаха, докато 43 на сто я виждат в САЩ.

Половината българи смятат, че мигрантите са такава заплаха, а 36 процента се опасяват от сексуалните малцинства.

По отношение на „стандартните мейнстрийм медии“ само 37% от българите им имат доверие – най-нисък показател в сравнение с останалите. Само 38 на сто смятат, че медиите са по-скоро или изцяло свободни, а 55% смятат, че олигарси и силни финансови групи им въздействат.

Проучването е проведено през март в Австрия, България, Чехия, Унгария, Естония, Литва, Латвия, Полша, Румъния и Словакия сред представителна извадка от 1000 или повече респонденти във всяка страна.