76% от българите се страхуват, че здравната система няма да им помогне при ковид
Огромна част от българите се страхуват, че при нужда от лекарска помощ при COVID-19, здравната система няма да успее да им помогне. В същото време хората не искат строги мерки и не са готови за пълно затваряне на държавата, както това се случи през март.
Това са изводите от допитване на „Галъп интернешънъл“, проведено между 28 октомври и 1 ноември сред 800 души.
Мненията са разделени по въпроса дали българското правителство се справя с коронавируса. Обществените оценки за работата на правителството по темата „коронавирус“ изглеждат по-неблагоприятни в сравнение с пролетта и лятото, макар да остават по-добри от общите оценки за работата на правителството.
На границата на октомври и ноември общо 44,5% са напълно съгласни (15,1%) или по-скоро съгласни (29,4%), че правителството се справя добре със ситуацията с коронавируса, а общо 53,6% са по-скоро несъгласни (25,2%) или напълно несъгласни (28,4%). През пролетта делът на положителните оценки беше преминал и 70% и това се дължеше на бързата реакция, на страха, който навсякъде по света накара хората да забравят политическите различия, както и в крайна сметка на сравнително ниския брой отчетени в България случаи. През лятото обаче, с новия ръст на случаи, имаше и разколебаване в оценката. С решителния ръст през есента, а и вероятно с новия политически контекст от лятото насам, оценките са по-ниски.
Мненията са почти равно разделени и по въпроса дали са необходими отново твърди ограничителни мерки. 50,8% са съгласни, други 47,6% не биха приели затягане на ограниченията.
42,5% от българите признават, че им е писнало от всякакви ограничения. Все пак, мнозинство от 54,8% не приемат подобна позиция. Известен дял се колебаят.
Мнозинство, макар и крехко (50,6%), приема, че маските осигуряват добра защита. 45,7% са на обратното мнение, а има и известен дял колебаещи се. В общи линии, българите явно показват разбиране към мерките и необходимостта от тяхното съвестно спазване, но явно личи, че немалки дялове предпочитат да вярват и в алтернативни истории.
Последното ясно личи и в отношението към тестовете: 53,2% се приемат съмнението в тяхната надеждност. 31,4% им вярват напълно. Тук обаче зоната на затрудняващите се да отговорят е закономерно висока – 15,4%.
В края на октомври 21,9% избират опцията „Коронавирусът е смъртоносна опасност за човечеството и едно от най-страшните неща, което хората са преживявали“. 52,2% избират по-умереното „Коронавирусът е опасен, но в крайна сметка е просто силен грип“. 24,3% намират, че „Коронавирусът не е сериозна опасност и напрежението около него е по-скоро шумотевица и паника“.
Дяловете на тези три реакции – паническа, тревожна и спокойна – варираха в годината. Винаги надделяваше междинното възприятие, но с различни нюанси. Например, в началото паниката набъбна, за да почне после постепенно да спада и да стигне ниски нива през лятото. Сега обаче отново показва признаци на ръст. Спокойната реакция пък е в най-високото си ниво от началото на пролетта насам. Междинната реакция сега остава с най-висок дял измежду трите опции, но като че ли е в най-ниските си нива от началото на пандемията въобще, посочват анализаторите.
Много осезаема е тревогата за здравната система. 76,2% споделят страха, че евентуално няма да могат да разчитат на здравната система при нужда. 21,7% явно не изпитват такъв страх, а има и известен дял колебаещи се.
75,7% намират обаче, че медиите създават и излишна паника. 62,3% виждат подобна вина у институциите. Очевидно, не са малко и хората у нас, които не са склонни да преувеличават опасността и биха желали по-спокойна публична среда.
