Проблемът с чистотата на въздуха през зимния сезон се превръща във все по-сериозен, пише Epicenter.
Все повече жители на големи градове и особено столичани, се въоръжават с филтри за пречистване на въздуха в домовете си или пътуват до работните си места с маски на лице. Всичко това е заради опасението за собственото здраве и това на близките. Докато текат дискусии, които понякога водят до промени и в законодателната уредба, интерес представляват оценките на гражданите.
АФИС зададе на гражданите два въпроса - каква е оценката за чистотата на въздуха, както и кои мерки биха допринесли най-вече за намаляване на замърсения въздух.
Като че ли, ако става въпрос за замърсяване на въздуха, то или относително е намаляло, или поне няма засилване на усещането за този проблем в полето на общественото мнение, сиреч – хората свикват...
Същността на проблема обаче личи, ако пресечем тези данни с типа населено място (1). Градските жители много по-често признават, че въздухът е мръсен, в сравнение с живеещите по селата – съотношението е повече от 4 към 1. Също така обаче става ясно, че в София, и преди всичко в областните центрове, оценката е коренно различна в сравнение, не само със селата, но и с малките градчета. На едно ниво обяснението е просто – в големите градове и в столицата е налична концентрация на население и икономика с всички логични последствия (повече автомобили, производство, уреди за отопление и т. н.).
В същото време обаче се вижда, че живеещите в областните градове изказват дори по-критични оценки от софиянци. Докато мнението в столицата е относително разделено и могат да се отчетат и положителни оценки (всеки трети столичанин е на мнение, че замърсяването става по-слабо през последните години), то в големите населени места ситуацията е различна – замърсяването на въздуха или става по-силно, или остава същото. Съвсем логично, оценката за все по-мръсен въздух е далеч по-занижена сред живеещите в малките градове (15,5%) и селата (8,6%).
Данните показват нещо на пръв поглед странно. Доколкото почти целият дебат за честотата на въздуха беше изнесен на софийски тепих (със значително по-малко новини за Русе, Варна и още няколко други областни града), усещането за замърсяване сред живеещите на тези места е по-силно. Реципрочно, оценката за подобряване на качеството на въздуха е по-често срещана сред столичани (всеки трети софиянец), за разлика от жителите на областните градове (един на всеки 14, или близо 7%).
От проучването става ясно, че не само жителите на столицата са притеснени от въздуха, който дишат. Това на първо място са хората от областните градове (2) – т.е., за 47 на сто от тази група замърсяването се засилва през последните години. Нещо повече – сравнението с 2018 година разкрива, че към онзи момент столичани са били значително по-критични към състоянието на въздуха, който дишат (за близо 48% замърсяването се е засилвало, а същото е намалявало едва за 6%). При всички положения, преобладаващата оценка на градското население сочи: по-лош за дишане въздух, или такъв, който не се подобрява.
Последен акцент, относно този индикатор: анализът открива интересна корелация между оценката за чистотата на въздуха и отношението към глобалните климатични промени. Гражданите, които са по-критични към качеството на въздуха, в по-голяма степен споделят, че климатичните промени са основна заплаха за бъдещето на България. Обратното – твърдящите, че въздухът става по-чист, смятат, че глобалният климат няма да окаже влияние в България.
Имайки предвид тази обща относително скептична оценка, остава да проверим и кои мерки за по-чист въздух се нравят на българските граждани, и кои са по-скоро непопулярни. И в двете изследвания (от 2018 и 2020) зададохме един и същи въпрос и като цяло натрупванията при отговорите не се отличават значително. Явно в това отношение наблюдаваме устойчива нагласа.
На първо място, най-популярна мярка за намаляване на мръсния въздух е по-достъпната цена на електроенергията (31%). Следват по-малкият брой автомобили и спирането на дима и отровните газове от индустриалното производство (и двете с над 17% натрупване). За малко над 14% от анкетираните решението се крие в достъпа до газ за домашно отопление. Общото процентно разпределение отрежда достъпния обществен транспорт и централната топлофикация в долната част на тази скала, съответно с 8,5 и 6,9 процента. Малко над 4% се обединяват около други мерки.
Отново, ако този въпрос бъде пресечен с типа населено място, (без да цитираме точни процентни разпределения заради голямата дисперсия), можем да заявим, че ниската цена на електричество е първи отговор за живеещите както в столицата, градовете и в селата. Отговор, обусловен и от ниския стандарт и като цяло високите сметки за битово потребление на ток. След това обаче следват разминавания – за софиянци и жителите на областните градове на преден план изпъква намаленото движение на автомобили. Достъпният обществен транспорт и централна топлофикация са следващите предпочитани мерки от живеещите в столицата, докато за жителите на големите градове, това е спирането на дима от индустриалното производство и едва след това – достъпният обществен транспорт. При жителите на малките градове и селата топ отговор, (съвсем логично заради по-ниските доходи), остава по-ниската цена на електричество.
Вместо заключение – за значителна част от българското население чистотата на въздуха се затвърждава като значим проблем. Това е най-видимо преди всичко за жителите на големите градове, включително и София. Видимо е, че според преобладаващата оценка на обществото, замърсяването на въздуха се повишава или остава на същите нива. Според, жителите на големите градове, (заедно със столицата), комплекс от мерки могат да допринесат за решаването на проблема – по-достъпни цени на тока, по-малко автомобили в града, по-малко дим от производството и индустрията.
