Анализ показа грешките на здравната система при ковид епидемията

Най-вероятно системата не е справила. Това е една от хипотезите за високата смърност от COVID у нас, посочена в Анализ на дейността на болничната система по време на ковид епидемията. Разработката бе възложена от служебния здравен министър и бе представена днес от проф. Хинко Хинков, директор на Националния център по обществено здраве и анализи.

По думите му, най-неудачното решение от началото на епидемията в България е лечението на болни от COVID-19 във всички болници, без да са осигурени "чисти болници".

Анализът на правителствените решения е показал, че стратегията на правитеството е била да затваря цели болници без да се мисли за останалите болни - как и къде ще се лекуват. От икономическа гледна точка за някои от решенията на Министерски съвет не става ясно защо едни сектори са облагодетелствени за сметка на други, а Планът за противодействие на епидемията е приет чак в края на 2020 година, заедно с плана за ваксинирането.

 Огромна работа е извършил Националният оперативен щаб, отбеляза проф.Хинков, но посочи, че съставът на Щаба не е бил напълно адекватен по отношение на задачите, които е трябвало да изпълнява, тъй като са липсвали инфекционисти и вирусолози, които да променят решенията, така че да са съобразени с медицинската логика.

 Според проф.Хинков кризата е била управлявана по-скоро политически, по-малко с медицински подход и аргументи. Политическите решения са били свързани с корпоративни интереси - затваряне на училища, но не и на игрални зали, даде пример той.

 В анализирания период България е била на едно от челните места в ЕС и в света по смъртни случаи. Една от причините за високата смъртност е, че страната ни влезе в епидемията с много болно население, особено от хронични заболявания - най вече сърдечно-съдови, посочи проф.Хинков. Втората причина е нереформираната и неоптимизирана система на здравеопазването, третата - управлението, което нямаше ясна структура и визия, допълни проф.Хинков, цитиран от БТА.

 Препоръката му е да се укрепи болничната помощ, яснота за това колко инфекциозни отделения са нужни в страната, осигуряване на кислородни системи.

 Всеки трети, обслужен от "спешен" екип е бил хоспитализиран заради COVID-19, показва анализът. По думите на Хинков "страскащо високо ниво" е имало сред заболелите медици, работещи в спешните центрове. Не е добро състоянието на материално-техническата база на спешните центрове. Изводите от анализа показват, че работещите в спешна помощ с наличния си ресурс са направили всичко, което е трябвало да бъде изпълнено.

 Вдоболничната помощ е намалял броят на първичните и на профилактичните прегледи. Не се потвърждава хипотезата, че е намалял достъпът до личните лекари, допълни проф.Хинков. По думите му голяма тревога буди драстичното намаляване на прегледите на диспансеризирани болни. Намаляването на броя на диспансеризираните лица показва, че те са излези от системата, най-вероятно защото са починали и се потвърждава хипотезата, че те са били най-голямата жертва на пандемията.

 В болничната помощ е установено намаляване на хоспитализациите с 25 на сто в сравнение с 2019 год, което също има отношение към високото ниво на смъртността. Най-голям брой умирания на сто хиляди души население е ригистриран в областите Перник и Видин. Предстои да се анализират причините.

 В заповедите на министрите на здравеопазването е липсвала цялостна концепция за справяне с епидемията, имало е половинчатост и непоследователност на мерките, каза проф.Хинков и повтори, че в някои случаи политическата логика е преобладавала над медицинските решения.

 Всичко представено е породило недоверие към властта и това се отразява сега на ваксинационния процес, посочи проф.Хинков и отбеляза, че България е на последно място в Европа по брой ваксинирани срещу COVID-19.