Анализ: Услугите ще поскъпнат с въвеждането на еврото

При въвеждането на еврото има голяма вероятност от поскъпване на услугите, защото това е станало във всички държави, които последни влязоха в еврозоната. Това твърдят в анализ четирима експерти - Гунтрам Волф, Йото В. Йотов, Джефри Нилсен и Пламен Т. Ненов. Те са членове на Съвета за икономически анализи, създаден от служебното правителство, но в разработката специално е посочено, че в нея са представени лични позиции на авторите, които не ангажират институциите, в които работят. 

Присъединяването на България към еврозоната не би представлявало сериозна промяна за българската икономика заради вече изконсумираните ефекти от съществуването на валутен борд. Има отделни рискове обаче, които трябва да се управляват, като субективните очаквания за инфлация и реалните инфлационни процеси при сектори като услугите. Не бива да се подминава и рискът от кредитен бум.

Има академичен консенсус, че въвеждането на еврото като цяло не води до общи инфлационни ефекти, изтъкват авторите на анализа. В същото време в периода на въвеждане на еврото се установяват големи разлики между реална инфлация и възприятия за инфлация. Анализът за инфлацията в периода на приемане на еврото при пет източноевропейски държави - Прибалтика, Словения и Словакия, показва относително стабилни нива в периода преди и след въвеждане на еврото.

Конкретно в сектора на услугите обаче се наблюдава еднократно увеличаване на цените точно в месеца на присъединяване към зоната. Такъв ръст бе наблюдавам и в сектора на ресторантьорството в Хърватия. Едно от обясненията е, че цените на услугите се променят сравнително по-рядко от тези на стоките и влизането в зоната се използва за подходящ момент за увеличение, включително и за реализиране на отлагани намерения в тази посока.

България вече е консумирала покрай валутния борд част от евентуалните ефекти от въвеждане на еврозоната върху търговията като стабилност на обменния курс. Очаква се обаче членството в еврозоната да подобри доверието и репутацията на страната, като така допринесе за по-голям търговски обмен. Очаква се и намаляване на транзакционните разходи.

Авторите на анализа са оценили ефектите от еврозоната върху 170 индустрии и на база на резултатите очакват положителен ефект върху търговията в диапазона 10-20%. Очаква се ефектът да е особено ясно изразен при селското стопанство и услугите.

Членството в еврозоната обикновено има благоприятен ефект върху капиталовите потоци - увеличават се покупките на чуждестранни активи от местни лица и на местни активи от чуждестранни лица. Експертите прогнозират, че ефектът ще е по-голям в първите две тримесечия след датата на присъединяване.

Тук се изтъкват обаче и рискове - има риск от кредитни бумове и от внезапно спиране на капиталовите потоци. Този риск може да се управлява посредством консервативна фискална политика и антицикличен капиталов буфер, изтъкват авторите на доклада.

В България обаче може да има допълнителен риск от влошаване на дълга заради промяната в нивото на задължителните резерви по депозитите, които банките поддържат. В момента те са 12% при 0% лихва. След присъединяване към еврозоната задължителните минимални резерви ще са 1% и банките биха могли да използват освободения ресурс за вътрешно кредитиране, а с него върви риск за кредитен бум и допълнителна инфлация. За да се случи това обаче, банките трябва да са ограничени и да нямат възможност за доходност от тези резерви, а това не е така. При оставяне на свръхрезервите на депозит в ЕЦБ банките биха получили 3,5% лихва при 0% лихва в момента, плащана от БНБ за тези резерви. Банките имат възможност да инвестират резервите в чужбина и по други по-доходоносни начини от насочването им за кредитиране, се изтъква в анализа.