Георги Георгиев: Спортните училища и спортните бази са от съществено значение за резултатите в спорта в България

Георги Георгиев е бронзов олимпийски медалист от Атина 2004 в турнира по джудо в категория до 66 кг. Той е последният български медалист в джудото. Има десетки медали от международни турнири, освен това е и двукратен световен и двукратен европейски шампион по самбо. В момента е председател на Клуб по джудо Кодокан в Пазарджик, директор на Спортното училище в родния му град, а от няколко дни отново е селекционер на националния отбор.
"Ползите от наличието на спортните училища – това едва ли е казус, който трябва да дискутираме. Когато човек иска да се занимава професионално със спорт, мястото му, поне според мен, е точно в такова училище. Там се изготвя специална програма – не само учебна, но и спортна. Масовите училища и гимназиите имат съвсем различна програма. Учебната програма по предметите е еднаква, но самият режим на работа е по-различен. В спортните училища режимът е такъв, че имат възможност да провеждат повече тренировки в сравнение с връстниците им. И от тук идва разликата. Говорейки за нашето спортно училище и високите спортни постижения, много се надявам, ако не в Париж 2024, то на следващите Олимпийски игри в Лос Анджелос 2028 да имаме медалист. В Париж ще бъде нашето първо поколение, което ще бъде още на 18-19 години, но след това през 2028 година това ще бъдат едни 22-23 годишни спортисти – наши бивши възпитаници, които се надявам да постигнат успехи, споделя Георги Георгиев пред БР Медия. "Работим по въпроса постоянно все повече и повече деца да се занимават с джудо. Хората да разбират все повече историята и какво представлява нашият спорт. Към момента имаме доста деца, всички групи са пълни.

Както във всеки един спорт, а дори и в ежедневието, всеки треньор, организатор или човек, който отговаря за дадения процес, трябва да направи така, че да задържи вниманието на децата или конкретните участници. За спорта например, един треньор е длъжен и трябва да даде всичко от себе си, за да покаже какви ще бъдат ползите от дадения спорт на децата и най-важното е да ги накара да заобичат спорта, да създадат социална среда и това да стане част от ежедневието им.

В опрелена възраст за подрастващите е по-лесно да бъдат пред компютъра. Но това се възпитава в семейството, в средата, в която живеят. Има деца, които задържат вниманието си върху спорта, но има и такива, които приключват с него в тази възраст. Спортът е изключително труден, когато говорим за професионално ниво и в него остават много малко хора. И тук точно е нашата работа на треньорите и на тези, които се занимават със спорт, да обяснят на всички тези деца и младежи, че не е важно да станат професионални спортисти. И когато решат да не станат такива, да продължат да се занимават с него, защото това ще им носи позитиви през целия им житейски път от там нататък.

Материалната база е на едно от първите места в спорта. На практика, ако нямаш зала, къде да практикуваш този спорт?! Всичко останало минава на заден план. Някога бяха и по-различни времената, ние сме възпитавани по по-различен анчин, докато сега е много по-трудно да вкараш някое дете в студена и мокра зала, да няма подходящи условия, треньорът да му се кара… Тези неща сега са изключени. Смятам, че в тази посока особено в Пазарджик нещата са много променени и базите ни са на високо ниво.

Като ръководство на Спортното училище в Пазарджик и въобще като хора, които се занимаваме със спорт, нашите цели са да предоставим на спортистите условия да се развиват и да печелят медали. Това са нашите амбиции.

Трудно е, както в училище, така и в спорта. Пандемията много ни попречи не само в учебния процес, но и в клуба по джудо, както и в останалите клубове в страната. Наблюдавам лек спад на масовостта в подготвителните групи, изготвените планове се променят постоянно, отпадат или се променят дати за състезания и то не само в България, а по цял свят. Всичко е в резултат на пандемията", признава Георги Георгиев.