Армения се отказва от Нагорни Карабах

Ако Армения иска мир, трябва завинаги да се откаже от териториални претенции към други страни, обяви премиерът Никол Пашинян в реч пред парламента, предаде РБК. 

"Мирът е възможен, ако в нашите международни отношения, не само днес, но и в бъдеще, ние определим, че признаваме 29 800 квадратни километра за принадлежащи на Армения или територията на Арменската ССР, в рамките на която получихме независимост. Освен това ние не трябва да имаме и никога не трябва да предявяваме териториални претенции към други страни и тази идея трябва да се внедри в съзнанието на арменското общество“, обясни Пашинян. 

От РБК напомнят, че Нагорни Карабах не влизаше в пределите на Арменската ССР или преди разпадането на СССР.

„Сега искам да потвърдя, че Република Армения напълно признава териториалната цялост на Азербайджан и очакваме Азербайджан да направи същото, като признае за Република Армения цялата територия на Арменската ССР.

Според Пашинян тези граници трябва да бъдат "фиксирани“ в умовете на гражданите. Ако това не стане, тогава никой няма да позволи на Армения да се развива. "Никой няма да свикне с мисълта, че ние се развиваме, укрепваме, за да насочим тази сила срещу другите, да разширим териториите на нашата страна. Освен това в тази ситуация дневният ред на другите ще бъде да възпрепятстват нашето развитие, нашата държавност“, допълни още Пашинян. 

На 18 април Пашинян припомни, че Армения е признала Нагорни Карабах за част от Азербайджан с подписването на Мадридските принципи, които са основата за споразумение, предложено от Минската група на ОССЕ през 2007 г. 

Арменската опозиция възприе думите на премиера като предаване на Нагорни Карабах, който беше част от Азербайджанската ССР и след разпадането на Съветския съюз беше признат за част от Азербайджан. Но след първата Карабахска война през през 1994 г. мина под контрола на Армения, макар и като самопровъзгласила се Република Нагорни Карабах (НКР).