България подкрепя създаването на европейски кризисен фонд
България предлага да бъде създадена временна европейска рамка за държавни помощи заради настоящата криза с цените на електроенергията.
Това каза министърът на енергетиката Андрей Живков в рамките на заседанието на Съвeт „Транспорт, телекомуникации и енергетика“, част Енергетика, което се провежда в Люксембург, пише БГНЕС.
Енергийните министри на страните от ЕС обсъждат влиянието на нарастващите цени на енергията и възможните мерки, които могат да се вземат както на европейско, така и на национално равнище, във връзка със съобщението на ЕК „Справяне с нарастващите цени на енергията: набор от инструменти за действие и подкрепа“.
Нашата страна подкрепя възможността за създаване на европейски кризисен фонд, който да мобилизира финансови ресурси чрез продажба на допълнителни количества квоти за емисии парникови газове, освободени от резерва за пазарна стабилност, подчерта Живков.
Забавянето на икономиките в ЕС ще окаже допълнителна тежест върху българската икономика предвид силната й свързаност с европейските пазари, особено в сектори като машиностроенето, текстилната индустрия, производството на електроника, добивната индустрия, строителството и др., каза още Живков. Очакванията са предстоящият зимен сезон допълнително да изостри ситуацията, което налага да се прилагат допълнителни национални мерки за адекватна реакция и механизми за подпомагане.
Живков информира, че, в допълнение на вече предприетите други временни мерки за повишаване на прозрачността и подобряване на функционирането на енергийния пазар и засилване на регулаторния контрол, България планира реализацията на временна програма за компенсиране на небитови крайни клиенти в периода 1 октомври - 30 ноември 2021 г., с общ бюджет от приблизително 225 млн. евро.
По отношение на пазара на природен газ министър Живков изтъкна повишаването на пазарната интеграция като ключово условие за подобряване сигурността на доставките. Чрез развитието на междусистемните връзки със съседните страни Гърция и Сърбия държавите от Югоизточна и Централна Европа ще имат достъп до алтернативни доставки от Каспийския регион, подчерта енергийният министър. Той акцентира и върху други приоритетни проекти, изпълнявани от нашата страна, които имат значение за целия регион на Югоизточна Европа: разширението на подземното газово хранилище Чирен, участието ни в терминала за втечнен природен газ край Александруполис и други.
По думите му, разширението на ПГХ „Чирен“ ще представлява ценна добавка към инструментариума за осигуряване на допълнителна гъвкавост на газопреносните системи на европейско равнище.