БАН: "Македонският" е форма на българския език

Република Северна Македония официално обяви, че поне до изборите там съвместната комисия с България за изчистване на езиковите и историческите проблеми няма да работи. В това време Събранието на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНУ)  прие "Харта за македонския език", в която книжовният език на съседите ни по произход и история се определя като самостоятелен македонски език. Хартата предизвика рязък отпор от страна на БАН и Събранието на академиците и член-кореспондентите в нея. Позицията на БАН остава единодушна и непроменена - официалният език в РСМ е писмено-регионална норма на българския език. Както ДУМА писа, за становищата от нашата академия, които представяме днес с големи съкращения, са уведомени НС и висшите държавни институции.

Институт за български език - БАН

Официалният език на Република Северна Македония представлява писмено-регионална норма на българския език. В подкрепа на това становище могат да се приведат редица аргументи от езиково, историческо и културно естество, които се основават на резултатите от многобройни научни изследвания на авторитетни български и чуждестранни учени.

Говорите от непрекъсваемото диалектно землище на българския език обхващат историко-географските области Мизия, Тракия и Македония. Данните от историята на езика категорично показват, че по тези места не е имало компактно население, различно от българското, нито различен език от българския.

Хартата на МАНУ е пореден опит за некоректна подмяна на лингвистичната и историческата истина за произхода, същността и функционирането на официалната книжовна норма в РСМ. Дългогодишни изследвания доказват несъстоятелността на тезата за "многувековен континуитет на македонскиот jазик". Континуитетът на българския език се простира и извън държавните ни граници: в райони на Румъния, Сърбия, Вардарска Македония, Гърция, Турция, Албания, Косово. Говорите в днешна Македония са естествено продължение на диалектите на българския език на югозапад, а особеностите на македонските диалекти се откриват и в западни, и в източни български говори, които нямат нищо общо с географската област Македония.

По повод твърдението на МАНУ, че развитието на писмения македонски се свързва с глаголицата и кирилицата, да припомним, че българският характер на Кирило-Методиевия език бе доказан по научен път още през XIX век при зараждането на славянското езикознание. Няма чуждестранен учен, който да използва термин "старомакедонски" вместо старобългарски. В най-ново време редица чуждестранни учени не подменят нито същностно, нито терминологично истината за произхода и характера на старобългарския език. Основната и най-авторитетна част от световната славистика застъпва непредубеденото схващане за българския характер на Кирило-Методиевия език и за международното му значение за славянския езиков свят и за източноевропейското културно пространство. 

Писмено-регионалната норма в днешната Северна Македония е много късно явление в европейската лингвистична действителност, което датира от средата на ХХ в. и няма нищо общо с естественото възникване и развитие на европейските книжовни езици. Тя е резултат на вторична кодификация (прекодификация) на книжовния български език. Решението за създаване на книжовната норма в Социалистическа република Македония е взето на 2 август 1944 г. с политически декрет. Прекодификацията е резултат от работата на три комисии за създаване на македонски език и правопис. Целта е максимално отдалечаване на тази изкуствено създадена норма от българския език на фонетично, графично и лексикално равнище. Българският книжовен език е бил изкуствено частично диалектизиран, за да се получат различия предимно в областта на фонетиката, акцентологията и графиката. Въвеждат се сръбските букви Ъ, Ь, ь, Я, изхвърля се буквата ъ и се заменя с апостроф. Дори фактът, че в Хартата на МАНУ думата памет е заменена с изкуствено конструираната чуждица мемориjа, е достатъчно красноречив за деконструкцията на българския книжовен език, извършвана в Скопие.

Това, че "македонският език" се изучава в много университети, се дължи на държавната политика на РСМ, (преди БЮРМ), за целенасочено субсидиране на чуждестранни лекторати. В този смисъл българската държава е длъжник на българистиката, която от утвърдена специалност в големите световни университети в наши дни е сведена почти само до курсове за изучаване на български език с по няколко студенти.

"Македонският" е вписан в някои европейски лингвистични атласи, но всички карти в тези атласи доказват, че езиковите явления на териториите на България и Македония не се различават и очертават непрекъснати езикови ареали. "Континуитетът" на т.нар. македонски език всъщност е континуитет на българския език.

Представянето на българските възрожденски книжовници и дейци Марко Цепенков, Кузман Шапкарев, Григор Пърличев, Братя Миладинови и др. като собственомакедонски е поредната подмяна на историческата и научната истина. Всеизвестен факт е, че сборникът на двамата братя от Струга Константин и Димитър Миладинови "Български народни песни", издаден в Загреб през 1861 г., през 1968 г. в Скопие се преиздава с подмененото заглавие "Зборник за народни песни". Фолклорните сбирки на Марко Цепенков са записани на родния му прилепски говор, югозападнобългарски диалект. В своята автобиография той пише: "Вечен спомен да остаам/ на мой мил народ бугарскьи". Трудът на руския учен А. Селищев "Полог и его болгарское население" в Скопие се преиздава само като "Полог". Такива доказателства за подмяна на научната и историческата истина могат да бъдат приведени за всички български възрожденци от географската област Македония, както и за чуждестранните учени, които са изследвали нашите говори там.

Кирило-Методиевски научен център - БАН  

Хартата на МАНУ е поредният опит да бъде заличена връзката на съвременния официален език на  Северна Македония с българските му корени и произход  чрез манипулиране на историческите факти и прикриване на истината.

Да се определя езикът, на който са писали "македонските преродбеници" от XIX в. като "македонски", след като те самите са го нарекли "български", е груба фалшификация, откровено  изопачаване на истината за етническия произход както на езика, така и на населението на държавата Северна Македония. И дума не се споменава за съществуването на средновековната Българска държава, част от която са били тогава днешните земи на РСМ, в която този език е възприет като официален език на държавата и църквата, както и че и двете азбуки - глаголица и кирилица, са били употребявани в цялата българска говорна територия, и че в Македония те са само част от цялостната българска книжовна традиция от Средновековието до наши дни. 

Разпространението на славянската писменост на  територията на дн. Северна Македония е описано в Пространното житие на св. Климент Охридски,  написано в Охрид от охридския архиепископ Теофилакт. В него изрично е казано, че Климент е бил изпратен в тази част на българска държава от българския владетел княз Борис и през цялото време е разполагал с пълната материална и морална подкрепа на българската държава.

Опитът с понятия от XX и XXI в. да се обясняват реалности назад във времето до IX в., подмяната и манипулирането на историческите факти, откровените лъжи за личности, доказали своето българско самосъзнание с целия си живот, не могат да променят истината - съвременният официален език на РСМ е плод на политически причини, а не на лингвистичен развой, той представлява регионална българска книжовна норма, създадена на базата на български диалекти от Македония и кодифицирана с правителствено решение през май 1945 г. 

Институт за исторически изследвания - БАН

Напълно погрешно е да се говори за македонски диалект, защото в географската област Македония съществуват множество диалекти. Тези диалекти се отнасят както към западните, така и към източните български говори и образуват с тях непрекъснат диалектен континиум, споделят общи особености и имат общо историческо развитие от Средновековието до наши дни. Тъкмо затова книжовниците и дейците на Българското възраждане в Македония наричат езика си "простейши (т.е. народен, разбираем) език български". 

Главното характерно качество на общия ни език е неговата аналитичност - сред всички останали  славянски езици единствено българският е  аналитичен. Като славянски език единствено българският, вкл. диалектите в Македония, притежава членна форма, единствено той е загубил някога развитата си падежна система, единствено той образува сравнителна и превъзходна степен при прилагателните, някои съществителни и глаголи с частиците по- и най-; единствено той има двойно лично местоимение и пр. Единственото, което отличава т.нар. македонски език, е неговата широка и  целенасочена сърбизация. Огледално отражение на този процес е изфабрикуваната с декрет писменост, за която навремето един австрийски лингвист се изрази с думите: "Български, написан на сръбска пишеща машина". Или за да стане по-ясно - български език, предаден несъвършено чрез непригодната за него "караджица" (сръбската кирилица). Кодът, природата на т.нар. македонска норма обаче си остава незасегнат, което я превръща нито повече, нито по-малко в регионален книжовен български език. Това, че някъде някога някой я е кодифицирал и класифицирал като македонска, няма никакво научно значение отвъд политиката. 

Акад. Иван Радев, Великотърновски университет

Запознах се с изпратените от ръководството на БАН два текста на МАНУ с дата 3 декември - ден, след решението на САЩ за приемането на Северна Македония в НАТО. Очевидно е, че те - и като изложение, и като времепоява, имат изцяло политически характер, породен от ситуацията около изборите за членството й в ЕС. Очевидно е и другото - те визират като основен, а защо не и като единствен, адресат държавните институции, обществеността в България. Двата документа са знак, че именно у нас те трябва да бъдат приети, без да предизвикат възражания и да подлежат на обсъждане. Очаквам колегите историци и езиковеди да дадат научно обоснован и категоричен отпор на заложените казуси и внушения в тази "Декларация" с претенциозно одомашнения неологизъм "повелба". На практика тя има за цел - след множеството политически пируети на държавническо  равнище, съвместни  проекти, съвместни комисии и пр. през последните две години - да отрази с днешна дата познатата официална позиция на МАНУ, а това значи на управляващите кръгове в Скопие... Две въвеждащи твърдения намирам за откровен фалшификат, предназначен за полуграмотни или изобщо неинтересуващи се лица. Не е възможно език,  кодифициран официално през 1945 г., да се третира като "признат и равноправен с другите езици по света" , като език с "многовековен континуитет" - т.е. равноправен на толкова многото национални езици с многовековна история, с предоставените от тях и доказани през столетията непреходни ценности за човечеството като научни открития, като литература и изкуство. 

...

За да се схване спекулативнстта и грубото  манипулиране с фактите, привлечени в подкрепа на тезата, че "македонският език има многовековен  континуитет", ще припомня позициите, от които  реализират себе си наименованите от МАНУ възрожденски книжовници. И то чрез автентичните им публикации. 

Кузман Шапкарев: "Болгарский буквар... на  наречие по-вразумително на македонските българи" (1866); "Охридските девически български и гръцки училища" (в. "Право", 1871); сб. "Възраждане на българщината в Македония" (1986).

Григор Пърличев: "Жалостна песна за блъгарски народ в Охрид и Струга и за секой блгарин", 1-ва публ. в сп. "Читалище" (1872); 2-ра публикация (Белград, 1875)

Димитър и Константин Миладинови: "Български  народни песни, собрани от братя Миладиновци Димитрия и Констнтина и издани от Константина" (Загреб,1861); К. Миладинов, "Грък и българин" (стих. В сп. "Бълг книжици", 1958).

Райко Жинзифов: "Писмо едного из учащих ся в Москва болгар к редактору" (1861); "Нова българска  гусла" (Братски труд, 1862); "Новобългарска сбирка" (1863); "Питала е България?" (стихотв., 1863); "Едно слово за фанариотите в България" (в. "Ден", 1864)... 

Заключение. В този си вид "Декларацията" на МАНУ, макар и с дата 3 дек. 2019 г., е поредният политически документ в духа на амбиции и цели,  познати  и следвани от държавническите кръгове в  Република Македония като част от Югославия през втората половина на XX в. БАН е длъжна да официализира категоричната си позиция по този  документ, грубо претендиращ да присвои част от  българското минало като език и литература, като   заслужили дейци и събития. Нека не забравяме, че става дума за националната ни идентичност като народ с 1300-годишна история, а и за националния ни суверенитет и сигурност в днешно време.