Бедността и нейното отражение върху демокрацията

Петър Карлуковски

Скандалът около себеуреждането на властта с луксозни и евтини жилища и ползването на привилегии като цяло показа, че бедността като тотален български проблем е в основата на всичките ни проблеми. Тя е, която осезателно се отразява върху качественото функциониране на демократичния процес и дискредитира нейните институции.

Бедността е една от причините за засилващата се тенденция все повече неуспели и недоказали се хора, без достатъчен професионален и житейски опит, да избират политиката за лично облагодетелстване и себеустройване на живота си. Това нагледно ни го демонстрира настоящата власт от горе на долу по цялата верига на изпълнителната стълбица.

Свидетели сме от години какви посредствени, неизвестни хора, като образование и подготовка, влизат в парламента. С нищо незапомнящи се. Без ярък личен отпечатък върху парламентарната дейност. Всичко това намира изражение във все по-спадащото ниво на парламента като качество на законодателство и решения, неотговарящи на нарастващите изисквания на общественото развитие и живота и се налага постоянно да се променят. Това е нещото, което създава нестабилност в държавата и в обществените отношения. А не разбирането на Б. Борисов и Ц. Цветанов за стабилността само като политическо мнозинство и самоцелното довършване на мандата.

Свидетели сме как политиката и специално парламентаризмът се превръщат в причина за невероятен наплив на все по-посредствени и нищожни личности в съвременния политически живот, което прави политиката "мръсна" и непочтена дейност.

Разбира се, това прясно избуяло проявление на българската народопсихология не е било чуждо на никоя власт в цялата ни нова история. Даже при социализма, където имаше висок контрол върху всичко, това явление "лично облагодетелстване, използвайки служебното си положение", се преследваше доста строго.

Тук трябва да се признае, че в нас, българите, като манталитет и поведение винаги се е проявявал стремеж да се мине "тънко", особено когато трябва да се излъже държавата. Навярно това не е само българска черта, а си е всеобща човешка слабост, но при нас, българите, като отношение към държавата го има в по-висока степен.

От древността е известно и винаги се е усещало, че парите и властта изкушават и развращават нравствеността и деморализират. Не случайно нашият народ казва: "Дай на българина власт и пари и му виж акъла." А Димитър Подвързачов добавя: "Дай на българина власт и той започва да се разпорежда като в неприятелска държава". 

Има ли защита срещу парите и властта? Защото жаждата и алчността към тях са безгранични, както и глупостта.

Идеите и общественият идеализъм може да бъдат една от преградите срещу силата на парите и властта, само когато тези, които са обладани от вярата в идеи за постигане на определен обществен идеал, му служат честно, почтено и безкористно. Тогава всеобщата полза за живота на хората се усеща и държавата се развива добре.

Проблемът е, че всяка идея, колкото и да е привлекателна и обществено полезна, е подвластна на времето и рано или късно се налага да се обновява и адаптира към развитието на обществените отношения. А човекът като най-консервативното същество по природа с вродена склонност към главозамайване и непогрешимост, когато се сдобие с власт за дълго, се бюрокритизира, откъсва се от действителността и се превръща в бедствие. Най-уязвими за развращаване от властта са влезлите в нейното лоно в комбинация от бедност и некадърност. Тя е истинска катастрофа за всяка държава. Това е, което днес наподобява настоящото управление. 

Стремежът за по-добър живот е присъщо и естествено човешко качество. Но когато се постига с честен труд, знания, умения и почтеност най-напред към собствената си държава. Тук примерът на непосредствените участници във властта е задължителен и дисциплиниращ за цялото общество.

Най-успешна защита обаче, против силата на властта и парите да деморализират, развращават и изпразват от съдържание и предназначението на политиката като общественополезна дейност, е когато с политика се захващат успели, доказали се личности в професионалния си и личен живот. Това е онази прослойка от обществото, която е "надвила на масрафа си" и влиза в политиката, за да помогне за общественото благо за престиж и морално удовлетворение, за изпълнен дълг към другите. За този тип политици заниманието с политика е отдаденост, почтеност, а не личен интерес и изгода.

У нас обаче, поради бедността, до която всички вкупом успешно се докарахме, и забогатялата прослойка независимо по какъв начин, е относително бедна и затова е социално безотговорна. Не случайно и за това нашият народ е сътворил следното умозаключение: "На всяка власт и трябва време да се уяде, за да започне да мисли за другите хора."

Очевидно младата, забогатяла прослойка от българското общество е все още далеч от това състояние на наситеност и състояние на духа, за да погледне към политика като поприще за неравополезна дейност.

Това състояние на обществените отношения, където усещането за бедност и несигурност е повсеместно, създава обективни предпоставки за наплив чрез партиите към политиката на все по случайни хора с користни и кариеристични подбуди. Това е основната причина днес да сме свидетели на тоталното смесване на политика, корпоративни и лични интереси. Няма по деморализиращ фактор за обществените отношения като злоупотребата с власт за собствен интерес или за свои близки и родственици.

Бедността е една от основните предпоставки за корупцията, за заобикаляне на законите, за двойните стандарти в правораздаването и за деформация на демокрацията като основа за функциониране на политическата система.

И днес са актуални думите на Атанас Буров за демокрацията - "Свобода и демокрация може да има в богати страни, където народът е подсигурен, където има хубав поминък и добър живот. Демокрацията е лукс за богатите".

Така както се практикува, политиката у нас е отвратила преобладаващата част от обществото. Ниското обществено доверие към парламента и лесното влизане в него на неособено качествени личности е формирало широко обществено мнение, че политиката е лесно занимание и като че ли всеки може да се захваща с обществено политическа дейност. На политиката по принцип се гледа повърхностно и лековерно без достатъчна престава и разбиране колко отговорно и трудно е това занимание. А тя е най-сложната човешка дейност. Изискваща висока обща и специална подготовка, изключително много труд, усилия, отдаденост и личен пример. Заниманието с политика би трябвало да се схваща от всеки, решил да се отдаде на това поприще като негова лична саможертва към собствения си живот и спокойствие. Особено когато си успял и си устроил живота си материално и духовно като предпоставка за личната си осигуреност и тази за повече хора. На заниманието с политика би трябвало да се гледа като саможертва в името на общественото благо.

Разразилата се верижна реакция на повсеместна злоупотреба с власт на управляващите доказва по най-категоричен начин користното им разбиране за политиката като обществена дейност.

Това скандално и нагло предизвикателство към обществения интерес разкрива един дълго налаган и развиван модел на упражняване на властта, който генерира корупция и сливане на власт, пари и корпоративни интереси. Неща, несъвместими с политиката и демокрацията.

В същото време най-безочливо властта, заедно с обслужващите ги медии, се опитва да се измъкне от общественото възмущение и намали политическите негативи за себе си в предстоящите избори, като замесва и опозиции в скандала. Целта е да се заблуди обществото, че всички са еднакви. Само че умишлено и целенасочено се изпуска една съществена разлика, че опозицията е извън властта. Тук е в сила най-важният принцип: дали си се облагодетелствал, използвайки влиянието си във властта. Опитът да се опетнят и вкарат в скандала и представители на опозицията, особено преди да са влезли в политиката, е очевидна несъстоятелна манипулация.