Бездушно общество сме
/ брой: 68
Пейо ДЕЛЧЕВ
Преди години мое много близко дете, когато беше на 9 години, влязло с приятелче в "Кауфланд", видели шоколадите и си отворили по един да хапнат до самия рафт. Охраната отишла, хванала ги, вика близките им. Стана панаир, все едно са сложили бомба или са влезли с оръжие. Наложи се да се намеся, защото охранителите бяха едни яки мъже, които се правеха на голямата работа. Единият, който явно беше по-глупав, започна да се хвали, че ги наблюдавали от самото начало. Тогава помолих децата да излязат и обясних на охраната, че нямат право да задържат 9-годишни деца, че с тях може да разговаря само детски психолог, че вината е тяхна задето са допуснали толкова малки деца да влизат без придружител в хипермаркета и други такива. Родителите на децата си платиха двата шоколада и всичко приключи.
Защо разказвам тази стара и семпла случка? Защото, когато днешните бабаити от МОЛ-а са се гаврили с болното дете, там е имало охранители, които гледат какво става на камерите. Това дете е разхождано из МОЛ-а, много хора са видели гаврата, но никой не се е опитал да влезе в разговор с бабаитите и да прекратят гаврата. Всеки се е направил, или че не вижда какво се случва, или като олигофрен е зяпал и се е смял.
В случая юридическа отговорност ще носят бабаитите със звучни прякори Куката и Чеченеца. Ще им дадат пробация, а в най-лошия случай условна присъда. Но моралната отговорност е на десетките бездушни свидетели, които не са реагирали. За вторите няма наказание, за тях никой не повдига въпроса.
Та, за да има такива като Куката, Емили и Чеченица, е виновно страхливото ни и бездушно общество. То създава бабаитите.
А охранителите са големи юнаци ако хванат 9-10 годишни деца да правят беля, но когато има мускулести отворковци, се крият страхливо в офисите си.
фейсбук