Бизнесът иска минимална заплата най-много 800 лева

"Минимална заплата трябва да получават 5-6-7% от хората - това не е цел, не е мечтата на детството да получаваш минимална заплата. МРЗ трябва да получават най-нискоквалифицираните, тези с най-нисък трудов принос - ден идва, ден не идва или идва пиян, не може да чете или пише, едвам събира...". Това заяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев. Според него правилата у нас са в нарушение на международното законодателство, но освен това и не се прилагат коректно. Стигаме до ситуация, в която брутната минимална заплата ще стане 67% от брутната средна и догодина над половината работещи ще се разписват срещу тази сума, твърди Велев.
Съгласно директивите на ЕС по думите на Велев МРЗ трябва да е "адекватна" на база на няколко индикатора - 60% от медианната и 50% от средната и така излиза, че догодина размерът й трябва да е между 671 лв. и 800 лв.
Междувременно КНСБ иска поне 10% увеличение на заплатите за 2025 г. От синдиката настояват властта да възложи на НСИ да предложи методология за изчисляване заплатата за издръжка на основата на приетата в Международната организация на труда дефиниция и методология. Всяка държава може да адаптира тази методология, поясни президентът на КНСБ Пламен Димитров. Задължителните четири групи, които тя трябва да обхване, са разходи за храна, образование, здравеопазване и за жилище. Според Димитров това може да се осъществи за месец. Според изчисленията на КНСБ нетната заплата за издръжка към второто тримесечие е 1453 лв. за сам работещ.
Смятаме, че е крайно време да започнем да стабилизираме пенсионната система, като се обърнем към осигурителните вноски, обяви Ася Гонева, консултант „Социална защита“, по време на заседанието на КНСБ. Тя е категорична, че "швейцарското правило" трябва да се спазва и прилага. Предложението е от следващата година увеличение на осигурителната вноска през година с един 1 процентен пункт, поясни Димитров. Той подчерта, че целта е да има около 50-55% коефициент на заместване от първия пенсионен стълб, между 15-20% от втория и до 10% добавка от третия стълб. Така, ако се пенсионира днес, човек със заплата 2000 лв. ще трябва да има поне 1600 лв. пенсия от трите стълба, даде пример Димитров.
По отношение на максималния осигурителен доход Гонева припомни, че в указанията на Министерство на финансите е 4130 лв., но от синдиката настояват за 4275 лв., защото така ще се отчете ръстът на средния осигурителен доход за тази година, който очакват да нарасне с около 14%.
От КНСБ ще настояват и за увеличение на минималния и максималния дневен размер за безработица.

По милион лева месечно са забавените заплати

От началото на 2024 г. до края на август от ГИТ са установили 7,8 млн. лв. забавени заплати. Освен това, след намесата на контролните органи на Инспекцията по труда, за осемте месеца на годината са изплатени над 6,3 млн. лв. забавени трудови възнаграждения, включително и задължения за предишни периоди.
До края на август при проверки са установени 14 401 нарушения, свързани със заплащането на труда. От тях 3746 се отнасят до задължението на работодателя да начислява и изплаща трудовото възнаграждение в договорените размери и срокове, а 43 нарушения са свързани с гарантираното право на работника да получава поне 60% от брутното си трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната за страната заплата.
Тези нарушения са сред основанията за отстраняване на участници от обществени поръчки съгласно Закона за обществените поръчки. За разлика обаче от нарушенията за работа без трудов договор, които не подлежат на отстраняване, работодателите, бавещи възнаграждения, могат да получат от Инспекцията по труда удостоверение за липса на нарушение.
От 2018 г. ГИТ има правомощие да инициира производство по несъстоятелност на работодатели, които бавят възнагражденията за повече от два месеца на поне 1/3 от работниците и служителите. ГИТ е подала 7 искови молби за иницииране на производства по несъстоятелност. По две от делата са открити производства по несъстоятелност, а по останалите 5 искови молби се чака решение на съда.
Освен забавени и неизплатени заплати, от ГИТ съобщиха, че близо една четвърт от установените случаи на работа без трудов договор до края на юли са в хотелиерството и ресторантьорството. За периода януари-юли 2024 г. контролните органи на Агенцията са установили 451 души, работещи без трудов договор в двете икономически дейности, което е 24% от всички 1914 случая.