БНБ ще затегне жилищното кредитиране

БНБ има готовност да наложи допълнителни мерки, за да охлади бума на кредитирането, който застрашава домакинствата от повишение на инфлацията и на задлъжнялостта.
Това става ясно от публикация на управителя на БНБ Димитър Радев в бюлетина на Асоциацията на търговските банки. В нея гуверньорът на централната банка отбелязва, че 2023 г. е поредната силна година за банките у нас - със солидна печалба, висока ликвидност и намаляващ дял на необслужваните кредити. Въпреки това Радев обръща внимание на рисковете от огромния ръст на кредитирането.
"Запазващият се силен растеж на жилищните кредити към края на 2023 г.  създава условия за повишаване на задлъжнялостта на домакинствата, макар и от сравнително ниско равнище, и за бързо натрупване на кредитен риск в баланса на банковата система", посочва управителят на БНБ.
Според него този риск може да бъде подсилен и от други потенциални предизвикателства през 2024 г. като например забавяне на очакваното възстановяване на европейската икономика и охлаждане на пазара на труда, наред с продължаваща висока инфлация, нарастваща дългова тежест и по-висок дял на необслужваните кредити.
Затова централната банка може да наложи допълнителни мерки през 2024 г., като например затягане на изискванията по отношение на кредитоспособността на домакинствата, които банките да са задължени да прилагат при отпускането на кредити.
За да изтегли част от свободните пари на банките и да намали кредитирането БНБ вече повиши от 10 на 12%  нивото на задължителните им минимални резерви през изминалата година. Освен това последователно бяха повишени нивата на капиталовия буфер и буфера за системен риск на банките.
Това обаче не даде особен резултат. Последните данни към края на ноември показват, че новоотпуснатите жилищни кредити са нараснали с 27% годишно, а потребителските - с 24%. Тази кредитна експанзия се случва на фона на почти непроменени лихви.
Именно на лихвите се дължат значителните ръстове на банковите печалби през 2023 г. В публикацията си управителят на БНБ посочва, че това е еднократен ефект - забавеното пренасяне на по-високите лихви по кредитите върху лихвите по депозитите.
"Следователно, еднократните положителни ефекти за рентабилността трябва да се използват преди всичко за изграждане на допълнителни буфери през 2024 г.", смята Радев.