Богатите крадат по-често от бедните
/ брой: 213
Психологически проучвания в областта на йерархията в обществото показват любопитна тенденция - богатите са по неетични и много по-често мамят и крадат, отколкото бедните.
"Милионерите мислят, че са над закона. Те вярват, че ще им се размине, каквото и да направят", смята Кабине Бангура от отдела за предотвратяване на загуби на популярна търговска верига.
Една от теориите за разликите в поведението на хората с различно положение в йерархията на обществото гласи, че по-бедните се страхуват да мамят и крадат, защото са по-тясно свързани с общността, в която живеят, и се притесняват да не бъдат засрамени публично. От друга страна, богатите изпитват чувство, че нещата им се полагат по право, което дебалансира усещането им за правилно и неправилно.
Друг аспект на различното поведение е страхът на бедните от властите, какъвто богатите изпитват в по-малка степен.
Статистиката сочи, че един на всеки 11 души е задигал нещо от магазина. Хората с доход от 70 хиляди долара годишно крадат с 30% по-често от тези, които изкарват три пъти по-малко, сочи проучване, публикувано в Американското списание за психология.
"Травми, тормоз, подтиснати спомени - това мъчи тези хора. Няма нужда да е нещо от миналото. Тежки разводи, банкрути, смъртта на близки - такива неща отключват кражбите по магазините. Богатите се самолекуват и дребните кражби са наркотикът, който са избрали", обясни експертът Терън Шулман, който изследва подобно поведение.
Психолозите уточняват, че става дума за кражби, които не са мотивирани от нужда или желание. Богатите са много по-практични. Тяхната логика е: Защо да го купя, като мога да го открадна?
Винаги е имало опити криминалните прояви да се припишат на нещо външно, на фактори извън личността или на някакво психологическо отклонение. Неосъзнат вик за помощ от човек, който търси наказание. Тези теории са остарели и износени, смята психологът Стантън Сеймнау. И разкри, че е имал такъв клиент, който крадял за забавление, и всичко, свързано с това изживяване, му харесвало.
"Искаше да открадне, за да победи властите. Наслаждаваше се на елементите на това дребно престъпление, като оглеждането на рафтовете, запомняне къде са изходите от магазина и след това идва опитът да надхитри персонала и апаратурата им за наблюдение. Това е забавление и изграждане на усещане за самоуважение", описва психологът своя пациент.