Бронебойни патрони няма открити...

Да пишеш за Вапцаров е и трудно, и лесно. Трудно, защото толкова много е говорено... Какво ли ново можеш да кажеш за поет, отдавна надхвърлил рамките на националното и достигнал до общочовешкото? Лесно, защото той е един от нас, обикновените хора. И разговаря с нас убедително и разбираемо чрез стиховете си. Прочетете пак поезията му и ще разберете. 

И ето, честваме 110 години от рождението му. Най-добрият начин да го почетем е чрез написаното от него. А аз ще се опитам да си обясня какво е за мен Вапцаров. Може би преди всичко мечта за по-добър живот, вяра в един по-справедлив свят. Стремеж към свобода. Но и към романтика - звездите над Фамагуста продължават да привличат... И още, още... 

Големите поети остават, защото написаното остава и надхвърля границите на един човешки живот. 

И тук дулата на екзекуторите са безсилни. Както са безсилни и хулите на днешните екзекутори. Тези, които се опитват да отрекат Вапцаров, да го преиначат, да го обезсмислят. Няма да успеят, защото вярата в утрешния ден е "...бронирана/ здраво в гърдите/ и бронебойни патрони/ за нея/ няма открити!" 

Нима стихотворенията му не са актуални сега?

Достатъчно е да си припомним: "Народът - прост,/ живота - тежък, скучен./ Живот без маска и без грим -/ озъбено свирепо куче."

А "героят" с луксозната лимузина и момичето - "жребица от разплодник" от стихотворението "Кино" не ви ли напомнят днешните богаташи и силиконовите кифли около тях?

И нима не трябва да се борим ежедневно с живота - този, несправедливия, жестокия. И единственото спасение е не примирението, а борбата, защото тогава "как мислиш,/ ще ли победиш,/ навъсен, мръсен,/ зъл живот? 

Но Вапцаров не мрази живота. Напротив, "да знаеш ти живота как обичам!/И колко мразя празните химери..." И ни заразява с тази обич...

А ние затворихме фабричните комини... Но спря ли черният труд? Нима машините вече не мачкат човека. Напротив. И днес в борбата за насъщния той минава ежедневно през машината на живота, която го употребява, смачква и накрая изплюва обезличен. 

А мечтите? На практика ни забраняват да мечтаем. Искат от нас да приемем живота такъв, какъвто е, без алтернатива. Същите тези, които се опитват да отрекат Вапцаров. Или да го обрекат на забрава. 

Но няма да стане. Преди дни по време на Вапцаровата седмица във Варна 150 деца рецитираха стихотворения на поета... 

Всъщност Вапцаров е брониран здраво в гърдите на всички, които мечтаят за свобода и справедливост. А това е вечна мечта. И "бронебойни патрони няма открити".