Бутат се между атовете

Проф. Николай Витанов

Нашите премъдри юнаци отново си купуват фабрика на 8 септември 1944 година. Бутат се между атовете. Щото щели да участват във  възстановяването. Във възстановявянето на какво, да попитам? 

Помните ли какво стана в Ирак. Натискахме се на молядругарката да ни набута там, щото сме отличници. Набута ни, войници пратихме и жертви дадохме. Щото щяхме да участваме във възстановяването.

После, чуждите фирми лапнаха поръчките, а ние трябваше на всичко отгоре да опростим ираксите дългове. Велика победа, велико участие във  въстановяването. И сега ни чака същого. Американците откога си сключиха контрактите за действие в каквото остане от Украйна. Ние пак се тикаме на молядругарката да ни прати да ни наритат. И пак - речи за дълга, солидарността и безкористността. О-о-о-о, да, да, длъжни сме да се натискаме на молядругарката, за да може солидарно да ни прати да ни наритат безкористно.

А в туй време американските компании си сключват контрактите. Нали помните Великата доктрина: намери глупак, който да ти реализира  интересите за собствена сметка. 

Е, да рапортуваме: глупак намерен, интересите се реализират безплатно, щото са за сметката на глупака, когото милваме по главичката и му шушнем, колко е безкористен. Накрая ще го наритаме ще го накараме да опрости каквото може да опрости и ще го пратим да си ходи.

А, да-а-а-а и да не забравим: украинското пушечно месо се изчерпва с бързи темпове. Да се подготвят речите за дълга, солидарността и  бизкористността, с които да се оправдава изпращането на чуждоземно пушечно месо на територията на Украйна. Реви магаре, пак ще те наритат атовете.

фейсбук