в-к ДУМА - Ще възстановим наша черква в Къркларели

Невероятно е, но една от запазените старинни сгради в квартал "Яйлата" в турския град Къркларели най-вероятно е... стара българска черква. Председателят на сдружение "Кръг Будител" Пламен Крайски чул за нея в Одрин. А вече 7-8 години студентите от международния Летен тракийски университет в Странджа минават покрай нея по време на ежегодната експедиция от двете страни на свещената планина. Ръководител на университета е проф. Валерия Фол, но и тя дълго не е подозирала, че на това място има "българска следа". Съюзът на народните читалища у нас и кръгът Будител сега имат идея да се възстанови сградата, като на долния етаж се разположи черквата, а на горния - читалище или български културен център за района.
Къркларели всъщност е известният някога български град Лозенград. Според преброяването на населението през 1873 г. в Лозенград са живеели 20 000 българи, 4500 гърци и 2900 турци, напомня проф. Стоян Денчев, председател на Съюза на народните читалища. До войната през 1913 г. в района са живеели много българи, след това превратностите на историята са ги прогонили от тези места. Но български къщи са останали на много места - в Салмидесос например, който се намира на брега на Черно море и е част от община Къркларели, и сега има цяла улица, където човек веднага забелязва типичните български стрехи и дървени чердаци, макар някои да са отдавна овехтели и порутени. В района някога е имало десетки български черкви, разказва арх. Васил Китов - най-известен с реставрацията на черквата "Св. Константин и Елена" в Одрин. Сега той е готов да се заеме и със запазената българска сграда в Къркларели.
Инициаторите на идеята са предприели проучване в българския държавен архив и... открили документи за сградата. Това е една от трите съществували някога български черкви в Лозенград. Другите две - "Св. Атанас" и "Св. Спиридон", не са запазени. Но за тази архивните документи сочат, че е черквата "Св. Никола" - с параклис на долния етаж и училище на втория. Дори са запазени описи от 1922 г. на имуществото, а през 1934 г. черквата е закрита.
От 1997 г. България има спогодба с Турция за сътрудничество в областта на образованието, науката и културното наследство. В рамките на тази спогодба може да се разработи проект за проучване на обектите в Одринска Тракия, свързани с българското историческо наследство, предлага проф. Денчев. Част от този проект може да е възстановяването на черквата "Св. Никола". Това предложение вече е внесено в Министерския съвет и среща подкрепата на министъра без портфейл Божидар Димитров.
Начинанието няма да започне, както се казва, на гола поляна. Защото Летният тракийски университет вече е създал традиции в сътрудничеството за проучване на общото културно наследство от двете страни на Странджа. А то датира от древни времена - Салмидесос например е древен тракийски град, свързан с одрисите, чието царство е било по нашите земи. Летният университет намира радушен прием от страна на двете пригранични общини - Малко Търново и Къркларели. Всъщност не за пръв път науката върви преди политиците и преди междудържавните отношения. Всяка година около 50 български и турски студенти с преподавателите си от СУ, СВУБИТ, ЮЗУ и от университета в Одрин тръгват по следите на древната култура на траките - от Мишкова нива до Малко Търново, през Визе (или Бизия, както се е наричало това оживено културно и икономическо средище във времената на траките), до Текирдаг на Мраморно море, където пък е била военната резиденция на тракийския цар Керсеблепт. Предполага се, че столицата на държавата му и средищата на вярата са били в земите на одрисите на днешна българска територия. Директорът на културния център на Визе е замислил да направи проект за описване на паметниците на културното наследство от неолита до наши дни и кани българските читалища да участват, съобщи проф. Фол. В поручването на следите от живота по тези земи в течение поне на 7000 години се разчита много на участието на студентите. Но освен за изследователската работа съвместното участие на тези млади хора, живеещи от двете страни на политическата граница, има значение за бъдещето, което те ще променят, подчертава траколожката. Тяхното бъдеще е да живеят заедно в сътрудничество, а не в противопоставяне, както е било много пъти в стари времена, добавя тя.
Къркларели сега има около 60 000 жители, името означава "40 хванати ръце", символът на селището е "сплотеност". Градът е потомък на стари цивилизации, поминъкът тук е бил отколе свързан с лозята и бялото вино. Допреди пет години в селището е нямало дори фабрики, хората са се топлели с дърва и въглища. Днес извън града са разположени модерни заводи, вече е завършил и първият етап от газификацията на сградите. Според кмета на Малко Търново Иван Иванов Къркларели се развива много бързо и има повече икономически перспективи дори от Одрин, който почива на стари лаври.
Идеята да се възстанови черквата "Св. Никола" се подкрепя от общината на Къркларели, ако се намерят доказателствата, че това е българска черква и ако българската държава има интерес да укрепи и реставрира сградата. Кварталът "Яйлата", където се намира тя, е разположен във високата част на града и има особен дух - тук се намират множество запазени старинни сгради, някои са реставрирани от турската държава и от частници. И някогашната черква "Св. Никола" сега е частен имот, но общината има готовност да овъзмезди собственика с друг имот и да ни предостави сградата, твърди арх. Китов. От нея сега са запазени високите стени, от външната страна се вижда мястото на кръглите прозорци, на долния етаж все още има изваяни железни решетки.
Според документите сградата първоначално не е била строена за черква, само първият етаж е бил присбособен за параклис. След това, по думите на Васил Китов, вътре е започнало строителство на нова голяма черква, което обаче не е било завършено. Това показват намерените досега документи. В архивите в Бургас дори се намерил лотариен билет за 2 франка от 1882 г., като сумите от лотарията са били предназначени за училището в Лозенград. Можем да съберем специалисти, да се изработи документацията и да пристъпим към проекта, смята проф. Денчев.
Колко би струвала реставрацията, разбира се, е основен въпрос при сегашната финансова рестрикция. От опита, който има от реставрирането на "Св. Константин и Елена", арх. Китов пресмята, че за черквата в Къркларели "до ключ" ще стигнат около 200 хиляди евро. Когато възстановихме черквата в Одрин (за работници и материали там са вложени общо 320 хил. евро), направих сметка колко биха ни взели български предприемачи за същия градеж, разказва арх. Китов.
У нас биха поискали един милион евро, показала сметката - три пъти по-скъпо!