Да дръпнем ушите на закона

Въпросът за драстичното намаляване на субсидиите за политическите партии е фрапантен, но трябва да питаме и как се случва подобна промяна в условията на демокрация.
Разбра се, че финансовият министър е сгазил закона. Виновен се оказа, разбира се, законът. И управляващите наказаха нормативния акт, като решиха да го променят. У нас само нормативното пречи на фактическото, обратното не се случва напоследък. Затова властта се мъчи неистово с ловки и нелогични поправки в законодателството да замаже действителността, та тя да добие евроатлантическа физиономия.
Получава се донякъде. Въпреки че за чужденците байганьовските попълзновения на властимащите са пределно ясни и имат обратен ефект: на всеки е ясно защо някой иска да придаде правна форма на онова, което се крие от очите. Беззаконието е слабост на закона, а не на тези, които го прилагат. Затова не толкова фактът, а реализацията му ме изуми. Отново този вандалски и шумно демонстративен популизъм се затътри из парламента - рано сутрин, преди началото на работното време, се свикват спешни съвещания, ръководени от човек, който се разхожда като слон в стъкларски магазин; вземат се решения, написани на коляно - без консултации, без анализ, без обществено обсъждане. И после спешно се гласуват в комисиите, вкарват се в пленарната зала и настава едно масово натискане на машинните копчета, олицетворяващи липсата на гръбнак и воля.
Изненадани от своето решение, впоследствие ръководителите на същите комисии и на цели парламентарни групи го обясняват със собствени мотиви, за да убедят първо себе си, а после и обществото, че разумът е надделял и законът най-сетне е вкаран в релсите. Не може - казват те, законът да ни подвежда и ние заради него да грешим. Лоши са законите, които те съблазняват да ги нарушиш и те подтикват към изкушение. Затова ще дръпнем ушите на нормите, за да му мислят занапред. А финансовият министър ни лук ял, ни лук мирисал, бездруго за него справедливостта е класово понятие, така че той стои по-високо от нея. А който е по-горе от справедливостта, той е по-голям и от хляба.
Не става така. Вероятно на някого му е удобно да управлява по този начин, но това няма нищо общо нито с демокрацията, нито с държавността изобщо.