Да живее България или да живеем в България?

Това е въпросът! Да живее България! Или да живеем в България?

Най-напред ми допаднаха виковете на хъшовете в залата на Народния театър "Иван Вазов" в постановката на Александър Морфов. Петър Попйорданов (Чочо) тичаше самоотвержено между редовете и викаше "Да живее България!", а аплодисментите на благодарната публика увенчаваха успеха на театралната драматизация на Вазовата гениална творба на сцената на софийския театър преди много години.

 После се появи документалният филм на Адела Пеева "Да живее Блгария" - истински писък на  патриотизма и национализма, индикатор и лакмус на националната ни идеология, която не бих казал, че сега е в апогея си...

А ако се заслушате в речите на президента, на премиера, на министри, кметове, оратори на национални празници и тържества, може и да ви дойдат в повече призивите им в края на словата: "Да живее  България!" Дежурното изречение в края на речта днес вече извиква повече недоверие и неодобрение.

От масова употреба и чести повторения започвате да се съмнявате в искреността на изказа. Направо фалшът превзема чувствата и недоверието наистина взема превес след подобни речи.

 В същото време неотдавна чух в приятелски кръг как един баща се усъмни дали е необходимо  изучаването на българския език от децата ни, които живеят в чужбина и там се раждат внуците ни. За какво им е българският език? Те никога повече няма да се върнат в България. Така мисли българският родолюбец в наши дни.

 А най-често и ораторите, които произнасят сакралното изречение: "Да живее България!", няма как да не се съгласят с истината, че и техните деца, които в момента са по други континенти, никога повече няма да имат нужда от България. Бивши и настоящи министри, бивши парламентарни шефове, кметове, хора на висши държавни постове често се провикват: "Да живее България!" Но децата им продължават да са в Америка, в Европа, продължават да се вписват все повече в евроатлантическите ценности и... доходи. А българското национално самочувствие е заключено в миналото.

Терминалът на летището, дето сега го дават на концесия, продължава да осигурява постоянна дестинация на хиляди млади българи. Вече са стотици хиляди тези, които ще останат завинаги някъде по света и дори няма да чуят пожеланието: "Да живее България!" Е, как "да живей", като все повече стават българите, които ги няма в нея?! 

Ето затова предложението ми към бъдещите желаещи да произнасят и да завършват словата си с патос, в края да променят традиционния текст и да извикат силно и просто: "ДА ЖИВЕЕМ В БЪЛГАРИЯ!" Това е много по-необходимо днес.