Дали не сме народ от шайка и маскари?

Този въпрос старателно се избягва в анализите за победата на ГЕРБ на евроизборите и загубата на "нарисувана победа" от БСП. Не е престижно да задаваш неудобни въпроси за характера на собствената си нация, пък била и тя силно нихилистична. 

Но каквото и да се говори, не може да се избяга от следния факт - не гласуваха близо две трети от българските избиратели. Не 20%, не дори 30%, а над 65 на сто. По същество те отказаха да гласуват срещу ГЕРБ с неговата далавераджийска природа и некомпетентност, които вече костват и живота на поне 20 българи (трагедията край Своге). 

Непосредствено преди вота над политическата ни сцена премина същински ураган от скандали с апартаментгейт и къщите за гости, разкрили какво ли не за управляващата върхушка - от алчност и егоизъм до измами с еврофондове и шуробаджанащина.  

При такива случаи във всяка друга държава в ЕС електоратът неизбежно наказва грешника, дори изборите да са за Европарламент. Буквално инстинктивно гражданите там вадят червения картон на този грешник - бил той партия, коалиция или парламентарно мнозинство. Предпочитат другиго, само не и провинилия се. Примерите в историята на Западна Европа са безчет. При това там реагират така дори не при цял ураган от разкрития, а примерно само при "вихрушка" - за отделни злоупотреби, нарушения, незаконно или неприемливо забогатяване, корупционни случаи и прочее.  

Е, да, ама виждаме, че с нашата страна не е така. И то при положение че тя стана свидетел на цяла серия от далавери. Как да не се запиташ има ли друг такъв народ и електорат в Европа? И дорасли ли сме за евроценностите, макар да се кичим с тях?   

Хайде да разшифроваме какво означава, че две трети от българите отидоха за риба, а не пред избирателните урни. Подминавам компрометиращото ни сравнение с избирателната активност на сегашния евровот в целия ЕС, която надхвърли 50 процента, докато нашата едвам додрапа до малко над 30 на сто. По-важното е друго. Навремето един политолог озаглави "Шайка" книгата си за Борисов и антуража му (което не му попречи да стане част от тази шайка). Сега тези две трети на практика намигнаха на ГЕРБ, че може и да е шайка, ама е приемлива. Не е за изгонване от властта. И е заслужила да ни представлява из Европа. В този смисъл тези две трети се коалираха негласно, задкулисно с шайката.  

Те ни казаха още, че ще си затворят очите и за бъдещи апартаментгейти, че са приемливи и далаверите с къщите за гости, че изобщо измамите с еврофондовете са нещо, което си е част от играта. Търпи се. Ако не те хванат, защо пък да не се облажиш. Човещинка е!  

Те ни казват също, че ще се правят на ни чул, ни видял за корупцията, която ГЕРБ е превърнала в закон, за ненаказуемата корупция, злоупотребите със средства и служебно положение, задкулисното облагодетелстване или конфликти на интереси. 

За тези две трети очевидно са поносими и Своге с неговите 20 загинали, и падналите кръстовища, и некадърното саниране, при което с парите на всички се санират жилищата на малцина по признанието на един вицепремиер.   

И се питам дали не казват всичко това, защото немалка част от тях го носят дълбоко в себе си. Не всички, разбира се, но все пак значителна част. Защото са изкушени да постъпват и дори да станат част от шайката, но просто не са имали сгода... 

Не гласувам, защото всички са маскари, оправдава се избирателната апатия. Да, немалка част от политиците и партиите у нас са точно такива. Само че те не са паднали от небето, а са част от нас. И са такива, защото ги търпим. Нещата няма как да не са двустранни. Не защитавам политиците, но маскари се оказваме и ние, избирателите. Сегашният евровот изографиса тази констатация с едри и тлъсти мазки. В този смисъл гласът народен не винаги е глас божи. Тези две трети пропуснаха възможността да вдигнат поне жълт картон на политиците маскари и по същество оставиха шайката спокойно да си доиграе мача, макар че изборите бяха за Европарламент, а не за Народното събрание. 

Не гласувам, защото няма за кого, оправдава се още апатията. Сега кой ли не се надпреварва да посочва грешките на БСП. Повечето посочвани грешки приличат на изсмукани от пръстите, но грешката "Станишев" изглежда е най-видима. И все пак избирателят носи глава на раменете си и би трябвало да сложи на кантара двете величини. Едната е шайката, а другата е нейната алтернатива. Е, без да гласува, българинът избра първия вариант. При положение че вторият му бе предложил мерки срещу бедността и за силна социална политика, здравеопазване за всички, а не само за паралиите, осветяване на задкулисието, изкореняване на корупцията като държавна политика, на закони за лични облаги на малцина - изобщо алтернатива срещу модела ГЕРБ. Плюс мерки срещу демографския ни погром, който всъщност е най-болезненият проблем за страната. И не е здравомислещо някоя грешка да засенчи цялата алтернатива, а на кантара да натежи шайката. Но понеже българските избиратели сме маскари, възтържествува кривото.