Дали висшите царски офицери са "жертви на комунизма"?

Анко Иванов,
д-р по философия 

В публичното пространство непрекъснато се втълпява на обществото, че чрез Народния съд има разправа с генералите и "достойните" български офицери, сражавали се за Родината. Никой не казва, т.е. премълчава, за какви конкретно деяния са осъдени. А Народният съд наказва за престъпните деяния. За някои висши царски офицери се "икономисват" чудовищните им престъпления. 

Специалистите по Нова история са наясно, че България от 1923 г. до 1944 г. е в състояние на гражданска война, чийто пик е през 1941-1944 г. В началото е кървавият фашистки Деветоюнски преврат, в края е Народният съд. Няма гражданска война само с една страна, всяка барикада има две страни. Произнесените присъди са мотивирани. Голяма част от висшите царски офицери са проводници на чужда на интересите на България политика, поставили са българските войници и офицери в услуга на немския фашизъм. А висшите военни чинове, особено генералите, са назначавани само от цар Борис III или с негово съгласие. 

Преобладаващата част от офицерите от българската армия, извършвали престъпления, се оправдават, че са изпълнявали заповеди. Но всички ли заповеди се изпълняват безпрекословно? Пред Народния съд отечественофронтовският военен министър, "комунистът" Дамян Велчев, на въпроса "Докъде стигат границите на изпълнението на една заповед?" отговаря: "Тия офицери, които са действували като садисти, убивали са, вършили са грабежи и палежи, те не са офицери, нямат място във войската и трябва да понесат своето наказание". (ЦДА, фонд 1449, оп.1, а.е.162, л. 201). А свидетелят ген. Кр. Лекарски казва: "Трябва да се прави разлика между заповеди за военни действия и незаконни заповеди за избиване на населението". (ЦДА, фонд 1449, оп.1, а.е.140, лист 17).

Първото престъпно деяние на царския генералитет са жестокост, терор, преследвания, арести, убийства без съд и присъда на въоръжени и невъоръжени лица, изгаряне на къщи, интернирания, рязане на глави срещу заплащане, мъчения и т.н. Ген. Кочо Стоянов издал заповед (27.12.1943 г.) да се правят блокади. "Целта на тия блокади трябва да бъде да се отнеме всяка възможност нелегалните да се снабдяват  с храна и облекло, да се залавят ятаците им, които да се унищожават веднага"(ЦДА, фонд 1449, опис 1, а.е. 109, л. 95-96.). Военен издава заповед да се избиват цивилни, невъоръжени хора, и то незабавно. Този ли е "жертва" на комунизма? Нещо повече, заповядал борбата срещу партизаните и ятаците "да се води по закона за преследване на разбойниците, като се унищожават всички заловени или разкрити партизани, ятаци и конспиратори, даже и предалите се такива, без да бъдат давани под съд" (ЦДА, ф.1449, о.1, а.е.1381, л.215).

Или ген. Васил Бойдев, командвал българските войски във Вардарска Македония по време на Втората световна война. Още не отшумяло тържественото им посрещане от македонските българи, ген. Бойдев на 8 октомври 1941 г. издава заповед: "Партизаните трябва да бъдат унищожавани безпощадно, като се използват всички средства: миномети, артилерия. Всеки дом, от който е стреляно, трябва да бъде разрушен с военни средства или подпален с бензин и газ. Партизаните да се убиват на място, да не се вземат пленници. Села, в които се укриват партизани, да се изгарят, като се дава два часа на жените, децата и старците да напуснат селото. Всеки у когото е намерено оръжие, да се убива на място" (Цит. по: http://mejdu-redovete.com/). След Девети септември 1944 г. е осъден от Народния съд на затвор, след това е интерниран в Троян и доживява до 90-годишна възраст. На 10 май 1944 г. командващият III армия ген. Никола Христов издава заповед "безпощадно" да се "застрелват на място... всички нелегални" (Н. Недев, Десет дни, 1974 г.), но на 8.IX.1944 г. е застрелян от нелегален. 

За ген. Хр. Козаров - командир на 27 пехотна дивизия, свидетелстват пред Народния съд, че в с. Орляк в Сърбия е заповядал да бъдат ликвидирани 60 души мирни граждани заради това, че са убити 4-ма български войници (ЦДА, фонд 1449, оп.1, а.е.105, л.452). Нещо повече. Ген. Козаров се проявява и като расист, като твърди че "Един сърбин по-малко на земята, ускорява немската и нашата победа." (ЦДА, ф.1449, оп.1, а.е.105, л.543-546). Е, този ли не е фашист и не заслужава ли присъдата си? Осъден е от Народния съд на доживотен затвор, но през 1953 г. е предсрочно освободен и умира през 1966 г.  

Насилието, побоищата, измъчванията служат на редица офицери за "доказване" пред началството. Част от офицерите дори започват да измислят "конспирации" и тяхното разкриване става трамплин за служебното им израстване. Откриват "конспирации", дори там, където не е имало нито един комунист или ремсист. При разкриването на "конспирациите" в армията стават едни от 

най-зловещите измъчвания

Някои български офицери се превръщат в инквизитори на войници. Ето едни фрагмент от разпита пред Народния съд на един от набедените за "конспиратори" - Тр. Свиркаров: "Бях арестуван през 1942 г. в 6-ти пехотен полк. ...Би ме капитан Янков с пръчка и с желязо. Би ме да кажа, че съм комунист. ... Обръщаше ни по корем и ни риташе, където завареше. Псуваше ни на всяка крачка... Осъдиха ме на смърт и после на 15 години. Имаше двама другари, които умряха от побой. Аз не съм бил никога дотогава комунист. Сега съм комунист. Те ме направиха. (ЦДА, фонд 1449, оп.1, а.е.105, л.468). 

Редица старши български офицери ръководят и провеждат наказателни акции, блокади и други действия с пряко участие на армейски части, командват не само своите военни съединения, но и жандармерия, ловни роти, полиция против партизански отряди, бойни групи, ятаци, близки и роднини на противниците на властта, срещу мирно население на територията на цялата страна. И тази им дейност продължава, дори когато на всички е ясно, че Германия губи войната и у нас предстои смяна на властта. Например, при вр. Милеви скали военни части на 27 пех. полк водят сражения (4.IX.1944 г.) с партизаните, като са убити 12 партизани начело с Методи Шаторов. Някои от офицерите дори след Девети продължават фашистката си дейност. В Елхово става въоръжено сблъскване между войниците и командващия 12 пех. дивизия ген. Петър Каров (началник на пехотата на България през войната). В престрелка са убити двама офицери, а един е ранен. Генералът е заловен и убит на 11.IX.1944 г. от войниците (С. Петрова. Деветосептемврийската революция 1944 г., С., 1981 г., с.398).  

Милитаризацията на държавните и общински структури и части от населението и превръщането им в

репресивен фашистки апарат

е друга дейност на царските офицери. През пролетта на 1944 г. Щабът на войската се заема с изпълнението на Постановление 30 на Министерския съвет. По този повод ген. Ничо Георгиев (началник на 10-та дивизионна област, бивш началник на зловещото РО-2) издава заповед за борба с нелегалните. В нея натоварва с разузнаване всички горски и полски стражари, надзиратели, началници на гари, пощенски клонове, всички шефове на околийски служби и органите им, както и ловци, запасни подофицери, бранници и др., които да станат доносници на военното командване. Според заповедта всеки кмет организира въоръжена група, която има задачата да унищожава малки групи, да залавя съмнителни лица, ятаци и др., да "подпомага полицейски и войскови отряди" с главната цел "обезвреждането на нелегалните групи" (ЦДА, фонд 1449, опис 1, а.е. 106, лист 171-174). 

Щабът на българската войска през пролетта на 1944 г. издава нареждане да се свикат на обучение всички запасни чинове, за които има сведения, че са комунисти и да бъдат вкарани те в поправителни трудови лагери, като се държат под охрана. Това по същество са охранявани концентрационни лагери с принудителен труд. В Кърджали, където се разпорежда ген. Георгиев, в този състав са включени всички арестувани и подозирани комунисти и ремсисти. Свидетелят И. Герджиков заявява пред Хасковския народен съд: "Условията в лагера бяха съвсем лоши и непоносими." Свидетелят Кирил Хаджипопгеоргиев заявява, че дори болен от туберкулоза е изпратен в лагера на принудителен труд и при непоносими условия за живеене!

Използвана е българската армия за военни действия на чужда територия и под немско командване. Още през 1942 г. български войски под командването на ген. Асен Николов заместват немски войски в Югоизточна Сърбия и участват в съвместни немско-български 

акции срещу югославската съпротива

На 5 януари 1943 г. в Германия Хитлер, фелдмаршал Кайтел и ген. Йодл се срещат с българския военен министър ген. Никола Михов. На нея Фюрерът казва: "Много съм благодарен на Българското главно командване, което даде съдействие за заемане мястото в областта (Сърбия - б.м.) на СС дивизията "Принц Ойген" и извършваното прочистване (к.м.)". На 18 и 19 юни 1943 г. в София на българско-германска военна среща българската войска поема три нови задачи: окупация на цяла Сърбия (без района на Белград и мина "Бор"); осигуряване на снабдителните линии по Вардар и Морава; заместване на немските войски в Егейска Македония, северно от Солун. На тази среща в прав текст ген. Михов признава, че български войски са придадени на немските и са под тяхно командване. 

Днес у нас върви процес на реабилитация на откровено фашистките царски офицери из медиите или пък чрез "Луков марш". Обругават се паметниците на загиналите антифашисти. Дори от БНТ се леят антикомунизъм и неофашизъм, подминава се историческата истина. Но хората трябва да я знаят, защото иначе обществото се превръща в управляемо стадо.