Доклад: Прокуратурата разследва корупцията непрозрачно и нелогично

Най-притеснителните тенденции в работата на прокуратурата са липсата на прозрачност, двойните стандарти при повдигането на обвиненията и публикуването на информация, както и необяснимите забавяния за образуване на дела при сериозни съмнения за корупция. Това са част от изводите в годишния доклад на "Антикорупционния фонд" за работата на антикорупционните институции в страната, цитирани от Медиапул.

Прокуратурата редовно отказва да осигурява прозрачност по знакови случаи, които са широко рекламирани в началото, но в един момент информационният поток просто спира, дочи анализът на наблюдателите. Институцията не споделя какво се случва с тези избутани встрани знакови дела, а всички опити да се получи информация се увенчават с неуспех, пише още в доклада.

Като такива примери са изброени делата по проекта АЕЦ "Белене". Те са образувани преди повече от три години и за тях няма публична информация. Прокуратурата на Сотир Цацаров публично рекламира повдигането на обвиненията срещу трима бивши министри - Делян Добрев, Румен Овчаров, Петър Димитров, както и срещу двама бивши шефове на Националната електрическа компания .

Въпреки общественият интерес, няма яснота какво се случва с тези разследвания, дали са приключени и защо не са, ако не са.

Докладът на Антикорупционния фонд се концентрира главно върху работата на прокуратурата и антикорупционната комисия (КПКОНПИ). Разгледани са 40 знакови дела за корупционни деяния по върховете на властта, водени от 2014 до 2019 година. Оказва се, че само три от тях са приключили с окончателни осъдителни присъди, но и трите са условни. Окончателните оправдателните присъди са седем.

Смущаващо е, че при 5 от оправдателните присъди съдът е обявил, че повдигнатото обвинение е за деяние, което не е престъпление. В по-голямата част от тези случаи накрая дори прокуратурата се е съгласила с изводите на съда. Три знакови дела не са стигнали до съда, защото са прекратени още на фаза разследване.

Остават 27 неприключили знакови корупционни дела. Общо 11 от тях още се разследват или развитието им е останало неизвестно за обществото. Другите 16 дела се гледат в съда, но половината от тях са на първа инстанция. Има пет невлезли в сила осъдителни присъди и три оправдателни.

Изводите за прокуратурата бяха представени от адв. Андрей Янкулов, който беше прокурор до избора на Иван Гешев за шеф на държавното обвинение, но подаде оставка в знак на несъгласие с избора на Висшия съдебен съвет.

Андрей Янкулов напомни, че знаковите дела шумно се "рекламират" в началото, а след това информацията за тях "спихва".

"Широкото оповестяване може да попречи на самото разследване, а и се засяга доброто име на самото разследвано лице. Но когато прокуратурата е решила да ги направи публични, а след това информационният поток спихва, това показва липса на каквато и да е прозрачност", казва адв. Янкулов.

Той коментира, че много от знаковите корупционни дела са започнали с напълно необяснимо забавяне. Някои от тях стартират близо 10 години след твърдяното корупционно деяние, което е било известно на широката публика.

"При сходни факти едни лица са станали обвиняеми, докато за други няма никаква реакция, въпреки че нещата, които са установени, касаят и тях. Нашите антикорупционни органи могат да постигат само по добри резултати", коментира бившият прокурор, защото е преценено, че по-лошите резултати са непостижими.

В доклада се напомня, че много от антикорупционните институции просто не функционират. Например, Националният съвет за антикорупционни политики, който трябва да задава антикорупционните политики в държавата, е заседавал веднъж през последната година. Няма информация каква работа върши този орган, защото документите на сайта на Министерския съвет просто не се отварят.