Екарисажът в Шумен отваря врати, предлага помощ за чумата

Екарисажът в Шумен окончателно спечели съдебната битка с БАБХ във Върховния административен съд и отново отваря врати. В началото на миналата година ветеринарните власти наложиха забрана, с което оставиха 30 служители на улицата. Тя обаче е отменена. Екарисажът в Шумен е запазил капацитета си за работа, може да върне обратно своите специалисти и разполага със специализиран транспорт. Преспокойно може да поеме изгарянето на животински трупове, ако държавата му възложи този ангажимент, каза неговият управител Мирослав Александров пред БНР. Според него обслужването на икономически интереси е довело до принудителното затваряне за 18 месеца на най-големия екарисаж в страната.

Александров обясни, че по европейски регламент най-ефективен метод за борба с епидемии са мобилните инсинератори. След като от БАБХ вече многократно казаха, че трите мобилни съоръжения у нас нямат нужния капацитет и не разполагат с толкова много време, държавата може да потърси екарисажите като втори вариант. "Дейността по загробването ще се заплати. Ако някой е решил да обслужва икономически интереси и средствата да бъдат насочени към дадена компания, логично е да се прескочи екарисажът и да се отиде направо към загробването", убеден е шефът на екарисажа.

Екарисажите в Шумен и Варна имат общ капацитет от 180 тона мъртви животни за денонощие. Това означава, че всички засегнати от болестта 126 хил. животни, както твърди Танева, могат да бъдат унищожени за 24 часа. Той намира за логични опасенията на ветеринари, че има вероятност да изтече зараза, докато животните се превозват до съоръжението за изгаряне, но уверява, че разполагат с херметизирани транспортни средства. "Това не е първото заболяване в България, имало е много по-сериозни - като антракс, който е опасен и за хората. Не сме допускали досега подобна зараза", обясни той.

Александров каза, че БАБХ все още дължи на екарисажа в Шумен 8 млн. лв. В своя полза съоръжението има шест спечелени съдебни дела.