Ердоган спира Швеция и Финландия за НАТО

Изабел ЛАСЕР       

Когато решиха да се откажат от неутралитета, за да се присъединят към НАТО, веднага след нахлуването на Русия в Украйна, Швеция и Финландия смятаха, че това е само формалност. Неслучайно генералният секретар Йенс Столтенберг заяви: кандидатурата на двете северни страни ще е една от най-бързите в историята на организацията.

Осем месеца по-късно Стокхолм и Хелзинки все още са в чакалнята на НАТО. Ветото на унгарския премиер Орбан - главният европейски съюзник на Путин, може да отпадне през следващите седмици с ратификация на споразумението от парламента. Но не и ветото на Турция - бунтовникът на източния фланг на алианса, който взе НАТО за заложник, след като пося конфликти в Средиземно море и провокира Гърция и Франция. 

Осъждайки снизходителността на двете скандинавски страни към кюрдските бежанци, някои от които са близки до ПКК и гюленистите, обвинени за преврата от 2016-а,

Анкара наложи вето 

на присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО. 

Тези скандинавски столици трябваше да направят отстъпки, за да падне турското вето. Те трябваше да свалят ембаргото върху износа на оръжия за Анкара и да ускорят екстрадицията на обвинени в тероризъм. Но исканията на Анкара пораснаха, както порасна носът на Пинокио. Западът подцени

кюрдската мания на Ердоган

Целта на Анкара е Швеция, където живеят над 100 000 кюрдски бежанци. Но заради Швеция Хелзинки също ще трябва да чака за НАТО. 

След като приветства новия закон за борба с тероризма, който е в сила в Швеция от 1 януари 2023 г., Анкара осъди отказа на шведския Върховен съд да екстрадира журналиста Бюлент Кенеш.

"Турция иска неща, които ние не можем да й дадем", реагира министър-председателят Улф Кристерсон. Балансираното поведение на правителството, опитващо се да изпълни исканията на Анкара, но без да предава ценностите и законите, се критикува от опозицията, която смята, че Швеция прави мили очи на Турция, а това е унизително и трябва да се прекрати.

Блокирайки членството на Швеция в НАТО, Турция иска да промени шведската политика към кюрдските бежанци. В същото време

Анкара укрепва съюза си с Русия

срещу която не прилага западните санкции.   

Изнудването на скандинавските страни е и косвен натиск върху САЩ, доставящи оръжия на сирийските кюрди. Турция все още не е преглътнала изключването й от американската програма за покупка на изтребителите F-35. 

Отклонявайки дебата от тежката икономическа ситуация, турският шантаж е важен фактор във вътрешната политика, защото президентските избори през юни ще са много трудни за президента Ердоган.

Със съкращения

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.