Европа трябва да осмисли своите цел и роля

В епицентъра на проблемите пред Европа е кризата на лидерството, която има две основни измерения - компетентност и честност. Компетентност по стратегически за Европа теми и честност по отношение на европейските граждани и нашите партньори. В контекста на всички кризи и преекспонираните страхове от встъпването в длъжност на Доналд Тръмп като президент на САЩ, Европа трябва да се отнесе отговорно не само към своята собствена сигурност, но и да започне да изгражда динамична и конкурентоспособна икономика, за да направи решителни крачки напред.
През 2024 г. демокрациите показаха, че се възползват от политическите и технологичните промени за развитие, като свалят неуспешни лидери, изоставят остарели идеи и прегръщат нови, добре аргументирани приоритети.
2025 г. се очертава като превратна година не само за България, региона и Европа, но и за света, предвид невижданото ускорение на динамиката в геополитическите процеси. Архитектурата за сигурност се срива, отдавна установените икономически модели се пропукват, рецесията се настанява трайно във водещи европейски икономики, а технологиите продължават да се развиват все по-бурно. За да се намерят ефективни рецепти за лечението на Европа, не е достатъчно само да бъдат посочени проблемите и симптомите, а да стигнем до причините за днешното състояние.
Необходими са откровени отговори на редица въпроси, сред които как се стигна до изоставането на ЕС в иновациите, до енергийната криза и срива на конкурентоспособност, до неспособност за гарантиране на собствената сигурност? Кой ще поеме отговорността за стотиците хиляди жертви при контранастъплението на Украйна, което множество европейски лидери насърчаваха с утопичното уверение за победа над Русия? Кои са причините, довели до това съвкупният брутен вътрешен продукт на Запада спрямо Русия да е 25 към 1, а Русия да произвежда от 3 до 4 пъти повече боеприпаси и военно оборудване, по думите на генералния секретар на НАТО? Междувременно от години се насажда внушението, че руската икономика ще рухне до няколко месеца, но падат европейски правителства, а европейските икономически санкции срещу Москва се обезсмислят заради покупката на руски енергийни ресурси от държавите от Глобалния юг.
Необходимостта от повишаване на средствата за отбрана в НАТО следва да се ръководи от определени принципи и от обединението на европейските държави около всеобхватна концепция за националната сигурност, което налага развитие на свързаност, логистика, мобилност, внедряване на високи технологии. Малките държави като участници в съюз, обединен от ценности, трябва наравно с останалите да участват в разработването и производството на отбранителни продукти. В противен случай технологичната пропаст между отделните страни в НАТО ще расте, а организацията ще се превърне в пазар, разделен на производители и купувачи.
Европа може да премине през предизвикателствата успешно, но затова ЕС ще трябва да реформира дълбоко своята управленска структура и механизмите за вземане на решение, така че да може да действа бързо и да концентрира значими ресурси за стратегическите си амбиции. Приоритетите за насърчаване на научните изследвания и иновациите, технологиите, както и постигането на Стратегическа автономия са стъпки в правилната посока за развитие и показват осъзнаване на проблемите. Европа трябва да осмисли и пролибералния и пропазарен европейски подход на фона на по-протекционистичните политики на останалите глобални играчи, като водещата цел трябва да е засилване на нейната конкурентоспособност. Признателен съм за поканата да бъда водещ лектор на Петото издание на Софийския икономически форум, който срещна представители на институции, на бизнеса и дипломати.

Изказване пред Софийския икономически форум