Филтрирането на "Чуждия агент"

Виктор ТУРМАКОВ

Човек може да гледа безкрайно три неща: как гори огън, как тече вода и как депутати се бият в заседателна зала. Последно бойни сцени се разиграха в Грузия - спорът около двете версии на законопроекта за чуждестранните агенти ескалира до ритници и юмруци в заседателна зала. Управляващата ПП "Грузинска мечта" предлага регистрация и наблюдение от Министерството на правосъдието на всяка медия или НПО, което има повече от 20% външно финансиране.

 В Източна Европа здравомислещият човек получава обриви, чувайки за НПО. Част от тях, често хранени с грантове от чужбина, се опитват да прокарват такива блага на "либералната цивилизация" и "гражданското общество" като джендър идеологии, пазарен фундаментализъм или преразглеждане на историята, след което от нея не остава камък върху камък. Често такива грантояди са едни (познати ни) широко усмихнати младежи - кукли на конци, които като се доберат на власт водят страните си към катастрофа.

Гореспоменатият закон предизвика у прозападната опозиция логичната реакция "гузен негонен бяга". Освен сбиването в заседателна зала, пред Парламента започна да подскача местният "умнокрасивитет", воден от либерални политици, по-правило почти винаги завършили западни инкубатори... пардон! - университети, имащи връзки с най-различни фондации и общества с централи в Брюксел и Вашингтон. Обвиненията са дежурни - законът щял да бъде недемократичен и проруски. 

Иронията е, че един от двата правителствени законопроекта по темата, който дори не забранява, а прави финансирането на НПО прозрачно, е... превод на Закона за регистрация на чуждестранни агенти (FARA), приет в САЩ през 1938 г. Вторият вариант, да го наречем  "погрузинчен" е смекчена версия на FARA, тъй като американският вариант се смята за твърде строг. Така излиза, че хранениците на условната "Америка за Грузия" скачат срещу американски закон. 

Подобна беше историята и в Унгария преди пет години. Орбан прие закон, който да удари НПО с 25% данък върху финансирането от чужбина. Законът беше кръстен "Стоп Сорос" на името на милиардера Джордж Сорос (роден в Унгария като Дьорд Шорош). Целта беше да се спре дейността на НПО и медии, помагащи на нелегалните мигранти да проникват в Европа, борещи се срещу традиционното семейство и мътещи водата на властите. Въпросните организации получиха официалното клеймо "подкрепяни от чужбина". Особено силно беше ударен и Централноевропейският университет, създаден не на последно място със средствата на "Отворено общество".

И тогава се надигна рев от грантоядите, ЕК и американското посолство, че законът бил лош и дори антисемитски. Наложи се намесата на Нетаняху от Тел Авив, който в прав текст каза, че Сорос, макар и евреин, не е добре приеман в Израел, защото неговите НПО често стоят зад антиправителствени протести. 

Да споменем и Русия. Преди началото на операцията в Украйна тя въведе понятието "чуждестранен агент". Изисква се НПО, които се занимават с "политическа дейност" и са финансирани от чужбина, да се вписват в специален регистър за чуждестранни агенти. Организациите трябва да докладват подробно за своята дейност на властите и да допускат финансови проверки. Нито дума за забрана. И честно казано руският закон, както и да го въртиш, е част от процеса на засилване на суверенитета на страната. 

Грузия, Унгария, САЩ и Русия са само част от страните, където се борят с вредното чуждестранно влияние. Подобни закони има и в много други държави. Гледайки разгула на НПО, различни съмнителни частни университети и още по-съмнителни медии, е време за общонационален дебат за филтриране на "чуждестранните агенти". Но възниква парадокс. Публична тайна е, че част от депутатите ни са грантояди. Как хранениците на чуждестранни НПО ще ограничават дейността на такива НПО? Ново народно събрание с качествени депутати може да направи нещата като хората. БСП може да предложи такива.