Финландия се присъедини към НАТО. Москва заяви, че това ще повишава риска от конфликт

Финландия се присъедини днес към НАТО в деня, когато се отбелязва 74-та годишнина от подписването на Вашингтонския договор. Това заяви генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг преди началото на двудневната среща на външните министри от военнополитическия съюз в Брюксел.

Трудно можем да си представим по-добро отбелязване на тази годишнина, добави той. Вратите на НАТО остават отворени за присъединяване на демократични държави, посочи генералният секретар.

Той отбеляза, че войната в Украйна е довела до решението на Швеция и Финландия да пожелаят да станат част от НАТО. По неговите думи руският президент Владимир Путин е целял да спре разширяването на алианса, но е постигнал точно обратното. Във Финландия няма да бъдат разполагани войски на НАТО без съгласието на Хелзинки, уточни Столтенберг. 

Столтенберг посочи, че е насрочено заседание на комисията НАТО-Украйна и добави, че съюзниците предстои да разработят дългосрочна програма за подкрепа и допълнително сближаване с Киев. Той изрази очакване на срещата на държавните и правителствените ръководители на страните от НАТО във Вилнюс през юли да бъдат одобрени по-високи цели за инвестиции в отбранителни способности.

От своя страна руският министър на отбраната Сергей Шойгу заяви, че присъединяването на Финландия към НАТО и действията от страна на алианса за повишаване на бойната му готовност увеличават риска от конфликт, предаде Ройтерс.

"НАТО възприе комплекс мерки за повишаване на бойната готовност на обединените въоръжени сили и засилва учебно-бойната и разузнавателната дейност край границите на Русия и Беларус. В близко бъдеще предстои и Финландия да стане член на алианса", каза той на съвещание с висшия команден състав на руските въоръжени сили.

По думите му това създава значителен риск от разширяване на конфликта в Украйна, но няма да повлияе на специалната военна операция, посочва ТАСС.

Шойгу обвини НАТО в антируски курс, който според него все по-усилено се следва от алианса, и в тази връзка той отбеляза, че Западът увеличава военната помощ за Украйна във вид на бронирана техника и друго въоръжение и обмисля "възможността да предостави на Киев оперативно-тактически ракети АТАКМС (ATACMS) с обсег до 300 км".

На заседанието с генералите министърът засегна и въпроса за военното сътрудничество с Беларус. Той съобщи, че въоръжените сили на Минск вече разполагат с изтребители, способни да носят ядрени бойни глави, и че Русия е предоставила на Беларус ракетни комплекси "Искандер", които също могат да изстрелват както конвенционални ракети, така и такива с ядрени бойни глави.