Фирмите искат отсрочка за настройване на касовите апарати за еврото

Фирмите искат отсрочка за настройване на касовите апарати за еврото. Според заместник-председателя на Българската стопанска камара Станислав Попдончев предложените изменения в Закона за въвеждане на еврото съдържат три много важни неща. "Първото е датата 8 август - оттогава започва новото обозначаване в двете валути, което освен на етикетите, трябва да бъде изписано и на касовите бонове. Втората важна промяна е увеличение на периода на следене за необосновано покачване на цените на стоките - вместо един месец - януари 2026 г., както беше първоначално, срокът се удължава на близо 17 месеца - от 8 август 2025 г. до 31 декември 2026 г. Третата голяма промяна са огромните правомощия за КЗП и НАП", каза той пред Нова тв.
Попдончев съобщи, че има разбиране от председателя на бюджетната комисия Делян Добрев срокът за изписването в касовите бележки на покупките в левове и в евро и фиксирания курс да се отсрочи с един месец. Т.е. до 8 септември контролните органи да не глобяват тези фирми, които не са успели да настроят касовите си апарати за двете валути. Според сега действащите законови текстове това трябва да стане от 8 август, но в момента само 35% от близо 500 000 касови апарата в страната са настроени да работят и в евро. "Това не е заради недобросъвестност на предприемачите, а защото операторите на касовите апарати не смогват да се справят с тази задача, особено в сезона на отпуските", каза  Попдончев.
Бизнесът е силно притеснен и от удълженото наблюдение върху цените - до края на 2026 г. "Предложили сме промяна на срока на тази регулация - да бъде не по-дълъг от 31 март 2026 г. Не е възможно какъвто и да е бизнес за 17 месеца да не вдигне цените", каза Попдончев.
Друго притеснение за бизнеса е неограниченият достъп на НАП и КЗП до всякаква фирмена информация с промените в Закона за въвеждане на еврото. "НАП и КЗП ще имат достъп изцяло до всякаква информация, която преценят, и според закона не може да се позовава бизнесът на никаква фирмена или търговска тайна, която е защитена от много други закони. Въпросът е какво ще правят тези органи с цялата тази информация", коментира икономистът Лъчезар Богданов в интервю за БНР.