ФОРМА НА ЖИВОТ

Васил СОТИРОВ

Бе време на превратност и на мъст,

но долетя до нас свободно слово:

"На всичко старо нека сложим кръст,

на който да разпънем всичко ново!"

Изправяме се гордо пред света

съвсем демократично вдъхновени -

до вчера бяхме роби на труда,

от работа сме днес освободени.

Уви, не го е еня хич светът

за твойте принципи, за мойто его.

Защо към себе си да търсим път,

когато друг ще мине пръв по него.

Обаче няма място за сълзи

или за страх от разните несгоди -

тоз, който днес не може да пълзи,

ще трябва значи просто да си ходи.

Ще стигне всеки абсолютно сам

до тази истина, която дразни:

"Ако човек умираше от срам,

май гробищата щяха да са празни..."

Но казано и с половин уста,

какво че участта ни е взаимна?

Когато си изпеем песента,

дано това не се окаже химна!

Във резултат на грешен код

рушим самото мироздание -

човек е форма на живот,

в която няма съдържание.