Георги Константинов - 60 години на литературната сцена

Георги КОНСТАНТИНОВ е роден на 20 декември 1943 г. в Плевен. Завършил е българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор е на повече от 30 книги с поезия, сред които "Една усмивка ми е столица" (1967), "Неграмотно сърце" (1978), "Общителен самотник" (1982), "Обичам те дотук" (1992-2003), "Дърво и птица" (1999),"Вечерна дъга" (2007), "Любовно разписание" (2007-2008), "Врана в снега" (2011), "Човек за споделяне" (2013), "Вълнение в Константинопол" (2013), "Неделен човек" (2017) и др. Пише и книги за деца. Неговият роман "Туфо рижият пират" е издаден на 7 езика. Носител е на национални и международни награди за поезия. Почетен гражданин е на Плевен. Почетен председател на Българския П.Е.Н.-център и директор на сп. "Пламък".


Миг

Към прозореца отсрещен

аз поглеждам уж случайно...

Може би изглеждам смешен

с тая моя малка тайна:

все оттука да минавам,

за да бъде мой съня ти,

без самият да съзнавам, 

че оттук не ми е пътя.

Ето - аз разтварям мислено

твоя заблестял прозорец...

Но да вярвам ли? - Наистина

ти самата го отвори!

И от погледа ти дирещ 

радостта ми е безкрайна...

Тъй се радвам, че разбираш 

тая моя малка тайна!

1959 г.

* Стихотворението "Миг" е публикувано през 1960 г. в сп. "Родна реч". То отбелязва и творческото начало на Георги Константинов. 

Петият сезон

О, колко бързо свършва

любовта! 

Подир последната илюзия

и първата покруса

настава безразлична самота,

която вледенява всички чувства.

Тогава почва петият сезон,

когато вън от датите 

живееш -

дори да виждаш цъфналия клон

или да те засипва снеговеят...

Сълзата криеш във студен юмрук.

Дали си жив, 

от огледалото разбираш...

Обърнал гръб на всеки образ друг,

и своя образ

искрено презираш.

И няма смях, и няма сълзи или стон...

Живееш тихо и самотно

в петия сезон -

без майски дъжд, без снеговита ярост,

без слънчев спомен,

без пеещ славей

и без крясък на отлитащи ята...

Ти съществуваш, ала сам не вярваш:

дали изобщо съществува 

любовта?

Но все пак чувстваш, че животът ти

не е съвсем изгубен.

И тайно се надяваш

отново да си влюбен.

2018

Сърф

Животът е безбрежен и дълбок.

Ала човекът край брега сърфира -

така надхитря своя кратък срок 

сред синьото пространство 

на Всемира.

И плъзга се

над хиляди неща,

Които иначе го биха спрели:

кипящия прибой на любовта,

на смелостта безкрайните предели,

на мъдростта дълбокия магнит, 

размахания пръст на битието...

Все край брега

сърфира всеки миг.

Ала над него няма бряг небето.

Безспорният съдник в спора

Сред глухо забързани хора

и медийни словоблудства

поетът и днес ви говори

за своите чувства.

Не някакви банкови цифри,

не реч, обещаваща всичко -

поетът ви казва истини,

изстрадани лично.

Не мами с удобни идеи.

От тъмното търси изход.

Дори 

в недомислен свят да живее,

сърцето му мисли.

На него отдайте доверие -

безспорния съдник в спора...

Поетът,

на себе си верен,

е верен на всички хора.

2019

Изчезналата луна

              На Иван Радоев

Луната кацна като гълъб на балкона ми

(живея на шестнайстия етаж) - 

просветна над саксията със спомени, 

направи видим нощния пейзаж, 

надникна тихо в моето безсъние, 

но само земни мисли зърна там...

И пак отлитна над гори и хълмове - 

все по-далече от града голям.

Все по-далече от нощта на хората.

Изчезна нейде в космоса могъщ.

Тук мракът се завърна...А пък горе там 

звездите наедряха изведнъж.

...Един поет написал бе навремето 

два нощни стиха (ще ги спомена):

"Звездите стават по-големи, 

когато нощите са без луна".

юли 2019

Тъмен вятър

Тъмен вятър вилнее и брули звездите, 

а градът сомнабулно говори насън...

Малко светло кълбо

там горе прелита

и безшумно се скрива зад близкия хълм.

Май видях НЛО...

Над Земята витае...

Но защо фантазирам в среднощния час?

Самолетът за Атина всъщност това е.

А пък тук, на земята

НЛО-то съм аз.

Аз от грижи не спя, от опънати нерви -

тъмен вятър приижда 

и в моя живот...

Само аз ли се лутам в шумящото време?

Накъде е запътен човешкият род?

В мен будува тревога необяснима.

И нощта извънземна

ме тегли навън....

Засега съществувам. Все още ме има.

След това ще изчезна 

зад близкия хълм.

2013-2019

Лятна депресия

Парите не са моя гордост.

С пари се гордее лъжата.

Отчайва ме хищната подлост....

Отивам 

да се хвърля в реката.

Отивам!

Но вече надвесен,

съглеждам картинката бледа:

реката е също в депресия -

смалена,

по-тънка от педя...

2019 

Нашенски патриот

Той е истински патриот.

Краде само

от своя народ.

2000

Отново за милиардите

Мафиотски се краде

в днешно време... Мама миа!

Хора, откъде дойде 

тази хищна лакомия?

Битка за пари и власт, 

лимузини, бодигарди...

ВИП-персоните над нас

си играят с милиарди.

Гейтафери, КаТеБе,

чак вода от язовира -

мафиотски се краде!

А народът - да умира...

Милиарди грабят те, нали?

Даже чудо е голямо,

че народът се смали

два-три милиона само...

2019

Есенно засаждане на овошки

Когато навлезеш в Третата възраст,

годините летят като месеци.

Не бързаш ти, но времето бърза.

Уж идва пролет, а вече есен е.

Земята се движи на нова скорост.

Търсиш диалог, а чуваш монолози...

На онзи свят 

имаш повече близки хора,

отколкото на този...

И все пак - 

на този свят се радваш още.

Не се мръщиш, че децата лудо шумят...

Поправяш стрехата.

И засаждаш на двора овошки,

чиито плодове 

други ръце ще берат.

2019

Реплика след време

Не, това не е моето време.

Все нещо купува и нещо продава.

Уж върви и шуми покрай мене,

а пък всъщност

се отдалечава.

Вече губи черти на роднина,

на любима жена, на мой приятел.

Куп жаргони в езика му има.

И ни мами

с фалшиви карати.

Бърчи лоб над глобални проблеми,

а за моя лош ден 

не се плаши.

То върти далавери големи,

пък аз пия 

горчивите чаши...

Не,това не е моето време.

А не вярвам, че то е 

и ваше.

Ноември 2019

Случаен живот

С криле на гълъб, с погледа на ястреб

над мен кръжи

един случаен ден.

И пак съм жив - щастлив или нещастен.

Все cъщият. И доста променен.

Преминал билото на двата века.

И пил вода от няколко реки...

Там слънцето,

залязващо полека,

блести като часовник без стрелки.

Е, малко чужд съм на пейзажа днешен.

Богат съм бил единствено насън...

Но ще призная,

с риск да стана смешен:

обичам се такъв, какъвто съм!

2019

Роден за река

Аз съм река, която 

често 

прескача моста.

Няма да стана блато, 

дремещо 

в тиня и троскот.

Не питайте 

за потеклото ми.

Просто тека ли, тека...

Друг съм от вас, 

защото 

аз съм роден за река.

Ида 

с вълнение винаги.

Няма обратно за мен.

И не сънувам издигане - 

аз за река съм роден!

Край вас шумя, 

защото 

аз ви напомням така 

вечния звук на живота...

Аз съм роден за река.

2018