Георгиевски: Защо забравяме за окупацията на Караджорджевич и югославските кланета?
Убитите от тях македонци са много повече от жертвите на „българския фашистки окупатор“
Когато говорим за „български фашистки окупатор“ някакси подразбираме, че до този момент сме били свободна държава, свободен народ. И изведнъж пристига българският окупатор, който ни отнема тази свобода. И като в една колективна амнезия забравяме, че преди този български окупатор в Македония има сръбски окупатор или югославски окупатор. Или ако трябва да бъда в синхрон с цивилизационните норми, под окупацията на сръбския крал Караджорджевич.
Това заяви бившият премиер на РС Македония и лидер на ВМРО-Народна партия Любчо Георгиевски в обръщение на тема ′′ Македония през Втората световна война“, публикувано във Фейсбук-страницата му.
„Тази 23-годишна окупация на югославския кралски двор изведнъж колективно – политически и историографски, я забравяме, все едно не е съществувала. Държим се като пандали от Марс и обсъждаме настървено българската окупация. От всички тези силни защитници на израза „българска фашистка окупация“ нито един не каза, че преди това сме били под сръбска окупация. Тя не е била фашистка, но е била силна диктатура.
Нима забравихме толкова бързо, че в югославската комунистическа историография учехме, че Югославия е наричана „зандана на народите“? Нима забравихме за 6-януарската диктатура? Нима забравихме за кланетата на македонците по време на тази югославска диктатура?“, каза още Георгиевски.
Нека направим сравнение между 23-те години на Македония под окупацията на Караджорджевич, 4-те години под окупацията на цар Борис и, да речем, първите 5 години под окупацията на Йосиф Броз Тито и да направим анализ на броя на жертвите: Колко жертви са дали македонците по времето на Караджорджева Югославия, по времето на цар Борис и на България и по времето на Титова Югославия?
Уверявам ви, че няма да ни бъде трудно да установим, че освен онези 7 000 евреи, които нацистката политика на Хитлер отнема от Македония, по време на „българската фашистка окупация“ страната е дала най-малко жертви.
Ако направим анализ на тези три периода, ще видим много ясно, че македонците са имали много по-силна съпротива, за която сме забравили. И сега изведнъж Македония забравя за всички жертви, които е дала. Забравяме жертвите по времето на Османската империя и всички мъки, които сме преживели, и днес с Турция сме най-големи приятели. Забравяме жертвите, които сме дали заради гърците и днес отново сме големи приятели с тях. Забравяме жертвите по време на сръбската Караджорджева окупация и с тях сме най-големи приятели. Да не говорим за жертвите, които сме дали на Титовата окупация, когато има жестоки репресии, за които не искаме да говорим, а периодът на Тито го представяме като романтика. Забравяме и жертвите, които са дадени пред албанците по време на Втората световна война – тогава в Западна Македония има много кланета, а днес, за да има мир вкъщи, не споменаваме за тях. Забравяме също, че само преди 10 години имахме жестоки конфликти с албанците, в които загинаха стотици македонци. Днес не само, че забравихме за тези жертви, но и техните убийци станаха част от нашите институции и от властта в Република Северна Македония. Да не забравяме, че по време на Втората световна война 400-500 души са убити от германците, но няма германски фашистки окупатор. Няма и албански балисти, няма италиански фашистки окупатор – има само български фашистки окупатор.
Ние сме нация, която без проблем забравя всички жертви, а се фокусира единствено върху „българската фашистка окупация“.
В своето обръщение Георгиевски споделя фактът, че „българските окупатори“ са били посрещани с цветя и по време на българската администрация в Македония има подем в областта на образованието, което е било умишлено потискано от сърбите по време на тяхното управление там.
Източник: БГНЕС