Гейзери от гняв

ДУМА е моят вестник, а Перник - моят град. Написах това стихотворение в знак на подкрепа и съпричастност, каквито градът заслужава в тези дни. За мен е важно то да стигне до сърцата на читателите и да разбуни духовете на хората в най-старата крепост на БСП - работнически Перник.

С теб сме Перник! 

Там някъде във ниското, зад Люлин

сивеят сградите на този град.

Във сянката на София забулен

събужда се настръхнал и чепат.

Градът на металурзи и миньори

и тяхните потомци е това.

Надига се - с юмруци пак да спори

за своите загубени права.

Бе време - хляб не стигаше за всички

сега за всички - няма пък вода.

Измамата отвсякъде наднича,

от грижа за човека - ни следа!

Загубва се водата му в земята, 

затуй избликват гейзери от гняв.

Играе си със огъня съдбата

забравила суровият му нрав. 

А може би си някой отмъщава

за "грешните" му, розови мечти.

Омразата "измяна" не прощава

и средства за разплата не пести.

Не вярвай никому за нищо, Перник!

За кой ли път те лъгаха - кажи!

Приспиваха те с думи лицемерни 

със празни обещание, с лъжи.

...Със всеки ден затяга се режима.

Обричат те на болести и глад.

А има! И вода и изход има

Но трябва да изригне твоят гняв.

Животът ти е правото, което 

на всякаква цена ще защитим!

Дано го чуят жълтите павета.

Че за цената няма да спорим!

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ, 
София