Горката Темида

Гешев е позор. Гешев е радост.

Гешев е всичко.

Всъщност всичко е заради Гешев.

Изборите са най-важното събитие за държавата тази есен. Не, не местните. А тези за главен прокурор. Всичко се върти около тях. Дори и местните избори, които са дни след тези за главен прокурор (изместени от първоначалната дата 14 ноември?!), не са толкова важни за властта Му. Отговор на въпроса защо е така може да даде всеки, който живее на тази територия. Всички събития, на които сме свидетели, опират до избора на нов главен прокурор. И шпионският гейт. И протестите. И предсрочното освобождаване на убиеца Джок Полфрийман. И... Дотам се докарахме, че няма значение кой управлява българската държава. Важно е кой е главният прокурор. Затова и битката с всички средства е за бетониране на единствения кандидат. Дори настоящият главен прокурор Сотир Цацаров ни информира откровено, че и да не мине първия път, Иван Гешев пак ще бъде номиниран и Цацаров ще гласува за него втори път. А това означава и всички останали.

Горката Темида! Къде остана символиката, въплътена в образа й? В древността тя е изобразявана дори без превръзка на очите, защото не се нуждаела от нея - като богиня представлявала общото съгласие. Юстиция била изобразявана с меч и превръзка на очите, понякога държаща сноп пръчки, притиснати с ремък около брадва, символизиращи правния авторитет, и пламък, символизиращ истината, в другата ръка. Авторитет, истина, съгласие, справедливост... Къде е днес тази символика?

Съдебната система е арена на политически битки. И отделните елементи от нея дори се изяждат едни други, вместо да отстояват върховенството на закона. Или изпълняват поръчки на Властта, вместо да бъдат независими от нея. Абстрахирайте се от случая "Полфрийман" като лична драма на почернено семейство, с право настояващо за справедливо възмездие. Какво стана? Употребиха казуса за политически и "изборни" цели. Присъдата на един съд стана повод за атака от едни съдии срещу други съдии. Идеята дойде от бивш главен прокурор, подхвана се от настоящия главен прокурор и бе срещу съдия, изказал се негативно срещу бъдещия главен прокурор, "избран" от настоящия главен прокурор и от онези, които "си го избраха" преди време. Смущаващо, вместо да защити колеги, Съдийската колегия роди формулировката за нарушен баланс между правото и справедливостта. И по този начин още веднъж позволи на улицата и на политиците да "решават" дела и да се месят в работата на съдебната власт. И улицата, и политиците не спряха - всички експертно и емоционално се заизказваха по казуса "Полфрийман". И никой не обясни на развълнуваното море какво става. Така е по-лесно и по-добре. Нека морето се вълнува от "Полфрийман" и да забрави за главната цел. А тя е "нашият" главен прокурор да поеме властта, за да сме сигурни за бъдещето си.

За капак "добрият" главен прокурор Сотир Цацаров се изправи срещу "лошите" съдии. И поиска възобновяване на делото. Нищо, че дори и студентите по право знаят, че това е невъзможно. Резонно, заради документални пропуски, ВКС върна делото на СГС, за да ги отстрани. Ще кажете, че на всички им е за първи път, та не знаят какво правят. И това е част от политическата врътка. Междувременно консулът на Австралия разговарял с правосъдният министър Данаил Кирилов, а Българският хелзинкски комитет се разграничил от становището на председателя си Красимир Кънев, послужило като едно от основанията за решението на съдиите за предсрочно освобождаване на Джок Полфрийман. Ако съдът спази закона и не уважи искането на Цацаров, отново ще е лошият. Ако наруши закона в резултат на натиска на политиците и улицата, заслугата ще е на "добрия" прокурор. Е, пиарът работи. Къде е правото? А справедливостта? 

Лош съд - добър главен прокурор. Перфектната предизборна кампания. Очаквано добра комбинация. Следващият главен прокурор ще е още по-добър и си го заслужаваме. Горката Темида!