Инфлацията може да ни спре по пътя към еврото

Високата инфлация през последната година може да ни спре по пътя към еврото. Това мнение преобладаваше в изказванията на повечето от участниците в кръглата маса "Инфлация и икономически растеж. Въвеждане на единната европейска валута в Република България - ползи, предизвикателства и рискове" в парламента.
Инфлационният шок, който претърпява нашата икономика, ако не успеем да го овладеем, ще бъде критичен и за приемането на България в еврозоната. Това заяви председателят на парламентарната комисия по бюджет и финанси Любомир Каримански. Той коментира, че инфлацията  не е само привнесена, но има и елемент, генериран вътре в страната. Проф. Румен Гечев от ПГ "БСП за България" изрази опасение, че ранното влизане на страната ни може да донесе негативни последици. "Проблемът за еврозоната не е инфлацията в България, тъй като тя е малко по-висока от средната. Проблемът за България е, че ние имаме слаба конкурентоспособност, най-слабо развитата страна сме в ЕС и това ни поставя в особени условия, тъй като няма как общата монетарна политика на ЕС да бъде еднаква - за развити и за слаборазвити страни", обясни икономистът.
Каримански отбеляза, че Европейската комисия очаква поскъпването в България да достигне около 12% (11,9%) през 2022 г., което ще бъде двойно по-високо от самия ЕС и еврозоната. "Възможно е през есента България да попадне в процедура по свръхдефицит, което означава, че още отсега са необходими мерки за консолидация и свиване на бюджетните разходи", препоръча Любомир Дацов от Фискалния съвет. Според него правителството трябва да преразгледа част от предложения пакет антиинфлационни мерки, защото актуализацията на бюджета с нови 2 млрд. лв. за текущи разходи е неразумна. Есента ще бъдем принудени да направим план за структурни мерки за коригиране надолу на бюджетния дефицит както за 2022 г., така и за 2023 г., посочи Дацов.
Същата теза разви и подуправителят на БНБ Калин Христов. По думите му за България има "огромен риск от навлизане в инфлационна спирала" заради политиката да се раздават пари на всички. Той подчерта, че държавната подкрепа трябва да е насочена само към най-уязвимите групи.
"Висока инфлация се спира с високи положителни реални лихви и с рецесия, което означава, че реалният доход на големи групи хора ще намалее", каза Христов. Той обясни, че сегашната висока инфлация не произтича нито от пандемията, нито от войната в Украйна, които са само подсилващи фактори, а от "колосалните грешки" в политиката в световен план на свръхстимулираща парична и фискална политика.
Бившият финансов министър Милен Велчев също подчерта, че с фискални мерки с раздаване на пари от бюджета България не може да намали инфлацията, нито да я държи на ниско ниво, но пък може да я увеличи. Според него трябва да се предприемат мерки за увеличаване на предлагането на работна сила - например стимули за заселване в България или точкови системи като тези в Канада и Австралия за привличане на икономически емигранти, както и стимули за привличане на украинските бежанци към пазара на труда у нас.