Искаме от ЕК да отложим свободните цени на тока за бита

Правителството е предложило в искане до ЕК изменение на Националния план за възстановяване и устойчивост да отпадне ангажиментът на България за либерализация на пазара на електроенергия на дребно за битовите потребители.
Домакинствата трябваше да излязат на свободния пазар частично от 1 юли 2025 г. и финално от 1 януари 2026 г.
“Ние имаме позицията на ЕК, че на този етап трябва да отпадне ангажиментът за либерализация на пазара на дребно. Това беше една от реформите по плана за възстановяване. Поради простата причина, че подобна либерализация трябва да бъде въведена, когато има адекватни механизми за защита на българските потребители", коментира вицепремиерът Томислав Дончев.
По другия спорен момент, който спъваше получаването на втория транш до момента - Пътната карта за климатична неутралност, България претендира, че е изпълнила изискванията и са дадени всички аргументи пред ЕК за това. В същото време сме поискали да отпадне задължението ни за законова забрана на производството на електроенергия от въглища от 2038 г. и да се запази само ангажиментът за ограничения на общите годишни въглеродни емисии.  
Правителството намери начин да не загуби пари от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). То ще оттегли подаденото през октомври 2023 г. искане за второто плащане в размер на 653 млн. евро и заедно с преработения план и енергийните проекти по новата глава REPowerEU ще подаде ново искане за второ плащане. Така страната ни няма да бъде санкционирана от ЕК, че се отказва от обещани реформи и предоговаря други.
Процесът на реорганизация на инвестициите в ПВУ продължава и се очаква да приключи в края на април. Тогава ще стане ясно и кои от инвестициите в т. нар. сив списък ще отпаднат, поради невъзможността да бъдат изпълнени в оставащите месеци до август 2026 г., каза вицепремиерът. Досега е ясно, че отпадат напълно 8 проекта, но 6 от тях ще бъдат пренасочени за финансиране от оперативните програми. Други 11 ще бъдат с орязано финансиране, защото нямат потенциал да бъдат изцяло завършени. Сред 11-те проекта са Програмата за младежки центрове - от 63 млн. лв. става на 53 млн. лв. Програмата за научни изследвания и иновации - от 278 млн. лв. става 277 млн. лв., Програмата за индустриалните паркове - от 216 млн. лв. на 192 млн. лв.
В същото време ще се увеличава бюджетът на други инвестиции, които вървят добре, дори се включват нови на обща стойност 485 млн. лв. Сред успешните проекти е този за нови жп влакове и локомотиви - той скача от 665 млн. лв. на 992 млн. лв., а също и линия 3 на столичното метро - от 217 млн. лв. на 282 млн. лв., както и нов подвижен състав за метрото - допълнителни 84 млн. лв. Завишават се парите и за нови медицински хеликоптери от 99 млн. лв. на 136 млн. лв.