Изпитът като стрес

Деси ВЕЛЕВА

Няма друго време през годината, в което да се събира толкова много негативизъм към образователната система, колкото през юни. Тогава излизат резултатите от всички изпити след IV, VII, Х и ХII клас. Това е моментът на концентрация на свръх емоции от и към ученици, учители, просветни чиновници. Стресът покорява всякакъв разум и го трансформира в груб изказ и често неприкрита омраза.

От седмици валят оценки за изпитни разкази и неправилно формулирани въпроси, за административни неточности, анализ на резултати, търсене на виновници. Сравняват се данни между градове, между училища, с предходни години, правят се класации, чертаят се графики. И всичко това в търсене на смисъл от неспирните изпити, които заливат учениците, все повече ги травматизират ведно с родителите им. 

Последна брънка в порочната изпитна верига са резултатите от Националното външно оценяване след VII клас, които бяха обявени преди дни и увенчаха края на борбата за търсене на най-доброто училище. За други дойде краят на илюзията им, че децата са използвали ефективно времето зад чина. Оказа се, че оценките са малко по-слаби от миналогодишните...

Като премине и тази истерична кампания, отново ще дойдат логичните въпроси какво всъщност правят възрастните с децата, като ги подлагат на безкрайни проверки за установяване на знанията им. Дали пък няма да е по-резултатно цялата енергия, която се влага в подготовка за тестове, търсене на удовлетворителни за всички автори и текстове, организиране на препитвания, проверки на стотици хиляди задачи и писмени работи, да се използва за самото обучение?

Изпитът постепенно се превърна в средство за всяване на страх, а слабата оценка от него се тълкува като крачка надолу към лош професионален път. А всъщност пътя към успеха на децата го минират възрастните.