07 Юни 2026неделя09:17 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Финанси

Къде спи европейският капитал?

Много компании в ЕС са печеливши, но се търгуват на оценки, които изглеждат по-подходящи за икономики с висока несигурност

/ брой: 50

visibility 18017

Европа е един от най-богатите региони в света. Но на капиталовите пазари тя изглежда като регион, който не вярва в собствените си компании. Домакинствата в ЕС държат над 11 трилиона евро в банкови депозити, а още трилиони са паркирани в нискодоходни спестовни продукти и облигации. В същото време европейските инвестиционни фондове управляват активи за над 21 трилиона евро.
И въпреки този огромен капитал, европейските фондови пазари са пълни с глобални компании, които се търгуват на оценки, типични за развиващи се пазари.
Разликата със САЩ е драматична. Около 58% от американските домакинства притежават акции, докато в Европа този дял остава под 20%. Европейските спестители предпочитат депозити и недвижими имоти, а капиталовите пазари често остават второстепенни.
Резултатът е парадоксален: много европейски компании са печеливши, глобално конкурентни и стабилни, но се търгуват на оценки, които изглеждат по-подходящи за икономики с висока несигурност.
Няколко примера показват колко дълбок е този дисбаланс.
Френската фармацевтична компания Sanofi е една от най-големите биофармацевтични групи в света с годишни приходи от около 46.7 милиарда долара и нетна печалба близо 5 милиарда долара. Въпреки това компанията се търгува при forward P/E около 8.8, което е по-ниско от оценките на много индустриални компании. Пазарната капитализация е около 106 милиарда долара, а дивидентната доходност надхвърля 5%.
Подобна картина се вижда и в технологичния сектор.
Френската IT компания Sopra Steria генерира годишни приходи от около 5.6 милиарда евро и печалба близо 300 милиона евро, като оперативният марж достига почти 9%. Въпреки това компанията се търгува при P/E под 9 и EV/EBITDA около 5 - нива, които на американския пазар обикновено се срещат при силно циклични компании.
Друг пример е TeamViewer, германската софтуерна компания, чиято платформа се използва от милиони потребители по света. Компанията генерира над 740 милиона евро приходи, оперативен марж близо 36% и силен свободен паричен поток. Въпреки това акциите се търгуват при forward P/E около 4.7, след като цената им е паднала с повече от 60% през последната година.
Дори компании с глобално лидерство не са имунизирани срещу този "европейски дисконт".
Най-драматичният пример може би е Teleperformance. Компанията е глобален лидер в аутсорсинга на бизнес услуги и обслужването на клиенти. С годишни приходи над 10 милиарда евро, EBITDA от около 1.6 милиарда евро и свободен паричен поток над 1 милиард евро, Teleperformance изглежда като стабилен глобален бизнес.
Но пазарът я оценява така, сякаш е в структурен спад.
Акциите на компанията се търгуват при P/E около 6 и forward P/E под 4, а EV/EBITDA е едва 3.8. В същото време дивидентът е около 4.5 евро на акция, което означава дивидентна доходност близо 9%.
Подобни оценки са изключително редки на американските пазари, освен ако компанията не е в сериозни финансови проблеми. В Европа обаче те често се срещат при стабилни и печеливши компании.
Причините за този феномен са добре известни. Европейската финансова система традиционно разчита повече на банки, отколкото на капиталови пазари. Около 70% от корпоративното финансиране в Европа идва от банкови кредити, докато в САЩ компаниите разчитат много повече на фондовите пазари.
Пенсионната система също играе роля. Американските пенсионни фондове управляват активи за над 40 трилиона долара, докато европейските пенсионни активи са значително по-малки. Това означава по-малко структурен капитал, който да подкрепя местните борси.
Резултатът е хроничен ликвиден дисконт, който натиска оценките на европейските компании.
Историята на финансовите пазари показва, че подобни периоди рядко продължават вечно. Когато капиталът започне да се връща към подценени пазари, корекциите в оценките могат да бъдат бързи и значителни.
Иронията е, че европейските инвеститори може да се окажат сред последните, които ще се възползват от този процес. Защото най-голямата грешка на пазарите често не е, че инвеститорите купуват твърде рано. А че започват да купуват едва когато активите вече са поскъпнали.

money.bg

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари!

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ