Снимки Николай Димитров-Nad
Калин Врачански в "Испанска афера"
Ловешкият театър гостува в София с едно от най-успешните си представления
/ брой: 231
Спектакълът "Испанска афера" на драматургa Жорди Галсеран ще може да гледаме на сцената на "Театро" в София. Едно от най-успешните представления за последните две години в репертоара на Драматичния театър в Ловеч ще бъде част от културния афиш на столицата на 3 декември от 19.30 ч., научи ДУМА от Маргарита Капитанска, пиар и комуникации на ДТ - Ловеч.
Написана по действителен случай, "Испанска афера" предава реалната история за гръмкия, ироничен и показателен за съвременното общество провал на млад политик от каталонското правителство. Комедия за едни и трилър за други, измамата в съвременния свят е превърната в увлекателен сценичен разказ от талантливия постановъчен екип на Ловешкия театър, на чиято сцена Калин Врачански трансформира в комедия дори и най-нелепите обрати на човешката съдба. Заедно с него на сцената са актьорите Николета Малчева, Йоана Кирчева, Гьорги Трайков и Петър Стойчев, а режисьор е Иван Савов.
"Самият Галсеран още преди започването на пиесата дава една бележка, че човек никога не знае кога може да се оплете, дори и най-трезвомислещият в един момент може да попадне в ръцете на някой доста изпечен мошеник и затова нашата комедия би могла да се нарече и комедиен трилър", разказва Калин Врачански пред БНР.
Известен в България с "Методът Грьонхолм", испанският драматург Жорди Галсеран е носител на множество награди за театър и литература. В "Испанска афера" влага фината ирония между корист и наивност с майсторски усет и ефектът е смях.
"Случайността е двигателят на реалния живот, на живота без смисъл. В нуждата си да му припишем някакъв, ние прибягваме до художествена измислица. Там нещата са разбираеми, имат въведение, завръзка, кулминация и развръзка. Лошите биват наказани, героите оцеляват. В реалния живот те блъсва кола, идиотите възтържествуват... Няма смисъл", казва испанският драматург.
Сценографията и костюмите са дело на Мария Диманова, хореографията - на Ана Митева, преводът - на Нева Мичева, а музиката е на именития театрален композитор Асен Аврамов.