Кои са мъчениците в Сурдулица и Сребреница?

Иван НИКОЛОВ*  


В „честванията“ под патронажа на сръбския президент Александър Вучич се повтаряше едно и също клише за „българските окупатори“ - „престъпници“ и „главорези“, които през Първата световна война българизирали сръбското население в Поморавието
Приключиха църковните и светски чествания на т.нар. „Сурдулишки мъченици“. Честванията се проведоха под патронажа на президента Александър Вучич, в присъствието на държавни, полицейски и военни лица, представители на училищата, университетите, местната и църковната власт, включително и с активното участие на патриарха на Сръбската православна църква Порфирий. Всичките събития бяха сериозно, даже масово посетени и широко медийно отразени.
В изказванията на официалните лица се повтаряше едно и също клише за „българските окупатори“ - „престъпници“ и „главорези“, които по време на Първата световна война с всички средства искали да българизират сръбското население в Поморавието, като затваряли сръбските училища, изгаряли сръбски книги, избили стотици сръбски свещеници, избили 30 000 невинни сръбски граждани, опожарили 50 000 домове в сръбските села в „единственото в Европа Топлишко въстание по време на Първата световна война“, интернирали десетки хиляди в България, изнасилили и продали 8000 сръбски момичета на турски хареми и пр., и пр...
Естествено,

напук на това сатанизиране на българите

сърбите се героизират, идеализират и представят като невинни жертви на коварните съседи и Великите сили. Всичкото това бе вкарано в историческата наука, културата, литературата, театъра, военната доктрина, класните стаи и черковните проповеди и обреди. Цели поколения млади сърби вече израснаха с убеждението, че българите са коварни съседи, страшни убийци и човекоядци.
Младите българи в Сърбия се покриват, някои придават -ич окончание на фамилията си. Други са омерзени и погнусени от този див национализъм и отказват да повярват на всичко това, като си търсят по-спокойни места за живот в България или на Запад. Резултатите от това се виждат в официалната статистика -

от преброяване до преброяване българите стават все по-малко

Сръбските държавници са наясно, че след разпадането и на последното югославско формирование - Сърбия и Черна гора, Западните покрайнини са със спорен статут и подгряването на фалшификациите, като безспорна историческа истина, открива страховете им да не би България да си ги поиска обратно. Дето казва народната поговорка, „Страх лозе пази“.   
Колкото и нереален да изглежда този страх, тия популистки изказвания във вътрешен план консолидират общественото мнение около националистическата политика, особено в предизборни ситуации. Вкопчени в борбата за власт, сръбските управляващи и опозиция не си дават сметка, че яростното насаждане на омраза срещу България и българите е вредно и опасно не само за българите в Западните покрайнини, но и за самата Сърбия.
Изнасяйки напред измисления, огледален проблем със „Сурдулишките мъченици“, сегашните сръбските държавници закриват другия, реален и безспорен проблем, свързан с отговорността им за

„Мъчениците от Сребреница“ в Босна и Херцеговина

Проблем, който и след три десетилетия ги застига и през който в значителна степен се пречупва не само съдбата на Сърбия и Република Сръбска, но и съдбата на Балканите.
Мълчаливото и презрително българско пренебрежение към все по-нахалните сръбски провокации вероятно разчита, че истината е на наша страна и рано или късно лъжите и фалшификациите ще се сринат сами. Това едва ли е най-добрата тактика.
Българската историческа наука трябва категорично да се противопостави на сръбските опити за подмяна на историята от Първата и Втората световна война в Поморавието и Западните покрайнини, докато нейното умишлено изкривяване напълно не изкриви начина на мислене на подрастващите поколения и не почне да дава своите отровни плодове.
Трябваше нещо да сме научили от опита с Македония.

* Иван Николов е поет, писател и общественик. За българите в Сърбия той е апостол на българската кауза в Западните покрайнини. Председател на българския Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание „Бюлетин“. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия - последните Версайски заточеници”. През 2016 г. е отличен от Европейския парламент с наградата „Европейски гражданин“. На 3 юни с орден „Стара планина“ - първа степен, президентът на България Румен Радев награждава за изключителни заслуги Иван Николов от Босилеград. Анализът на Иван Николов е написан специално за БГНЕС.