Кристиан Вигенин: Конституцията не може да бъде обект на свободни съчинения и хрумки на този или онзи народен представител

Декларация от името на ПГ на „БСП за България“

Уважаеми граждани на Република България,

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

Днес се навършват 32 години от приемането на новата Конституция на Република България през 1991 г. Един от дните, в които българският парламент показа отговорност, зрялост, способност да постига съгласие по фундаменталните въпроси за развитието на българската държава в зората на демократичните промени.

Позволете ми да цитирам нейния преамбюл, написан от великия Валери Петров:

Ние, народните представители от Седмото Велико Народно събрание, в стремежа си да изразим волята на българския народ,

Като обявяваме верността си към общочовешките ценности:

Свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост;

Като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност;

Като осъзнаваме неотменимия си дълг да пазим националното и държавното единство на България,

Прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава, за което приемаме тази КОНСТИТУЦИЯ.

Под тази Конституция стоят подписите на значими личности и позволете ми да спомена само някои от тях: Валери Петров, Стефан Продев, Анжел Вагенщайн, Леда Милева, Гиньо Ганев, Петър Дертлиев, Николай Тодоров, Любен Корнезов, Пирин Воденичаров, Йосиф Петров, Велко Вълканов, Николай Генчев, Петър Корнажев, Чавдар Кюранов и още дълъг списък от хора, които бяха със съзнанието, че изливат основите и задават посоката на развитие на нова България. Тъжен факт е, че немалко от тези имена вече не говорят нищо не само на много от българските граждани, но и на присъстващите в тази зала.

Като водеща сила в Народното събрание тогава, Българската социалистическа партия се гордее с постигнатото и във всички тези години е отстоявала не просто формалното й спазване, а провеждането на политика, която отговаря на заложеното в основния закон.

Съпротивата срещу нормите и преди всичко срещу духа на тази Конституция не е спирала нито за миг от момента на нейното приемане. Тази съпротива идваше от различни десни политически формации, които така и не се примириха, че „цялата държавна власт произтича от народа“, че „всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права“ и „всички граждани са равни пред закона“. Ден след ден, правителство след правителство се опитваха да заобиколят разпоредби като тази, че „семейството, майчинството и децата са под закрилата на държавата и обществото“, че „гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване“, че „всеки има право на образование, училищното обучение е задължително до 16-годишна възраст, а основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно“. Дали „личният живот на гражданите е неприкосновен“ днес, а „свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени“, както прогласява Конституцията? А дали „печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура“? Какво ли щеше да стане с богатствата на България, ако „бащите“ на Конституцията не бяха записали, че „подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологични резервати са изключителна държавна собственост“?

Мога да продължа да цитирам още много разпоредби, които поставиха жалоните за развитието на страната и ако днес се сблъскваме с дефицити, деформации, тежки структурни проблеми и разделения в обществото, те не са възникнали, защото Конституцията е лоша, както се опитват да ни внушават, а защото Конституцията не се спазва.

Самата Конституция, към чиято съществена промяна ни тласка днес поредното временно дясно мнозинство, се оказа достатъчно устойчива и по отношение на междуинституционалните отношения и баланси. Тя се оказа солидна рамка, която ни преведе и през най-тежките политически кризи. Отправяме нашето предупреждение и въпроси към всички, които днес ентусиазирано са се заели да разпарчетосат и подменят основния закон:

·       Има ли този парламент капацитета и моралния мандат да променя съществено Конституцията?

·       Колко устойчиви във времето могат да бъдат разпоредби, които не са премислени стратегически, а целят решаването на конкретни проблеми с конкретни личности?

·       Дали покрай необходимите корекции, свързани със съдебната власт, не се цели да се посегне на фундаменталните принципи, някои от които цитирах?

Ние ще участваме конструктивно във всички обсъждания по необходимите промени. Но още сега предупреждаваме – Конституцията не може да бъде обект на свободни съчинения и хрумки на този или онзи народен представител. Конституцията не може да става жертва на постоянно влошаващия се законодателен процес, който редовно произвежда законодателен брак. Конституцията не може да е средство за наказателни акции срещу институции и техните временни представители.

Показателно е, че в днешния ден най-големите активисти за промяна на Конституцията не намериха за важно дори да отбележат днешния ден, а някои от тях стояха с гръб, докато четях тази декларация.

От името на ПГ на „БСП за България“ отправям призив към всички народни представители – нека бъдем на висотата на нашите предшественици.