КУРСКАТА ОФАНЗИВА НА КИЕВ Е ЖАЛЪК ПРОВАЛ

Даниел Р. ДеПЕТРИС*
The American Conservative

6 август 2024 г. ще остане завинаги в съзнанието на руснаците и украинците. В този ден украинските войски засрамиха армията на Москва, като проведоха мини блицкриг в руския регион Курск. В първите дни на операцията Киев изпрати около 12 000 войници в Курск според оценката на руския експерт Дара Масикот. Изненадващото украинско нахлуване бе първото навлизане на чуждестранна армия на руска територия след германското нападение на 22 юни 1941 г.
Руските войски в района, предимно млади наборници без опит в условията на бойното поле, бяха толкова объркани и деморализирани, колкото и техните началници. Междувременно украинците ликуваха, посочвайки нахлуването като доказателство, че Киев запазва бойната си способност да планира и реализира успешни офанзиви. „Русия доведе войната на нашата земя и трябва да почувства какво направи“, каза украинският президент Зеленски два дни след операцията.
Седем месеца по-късно картината е много по-мрачна. Москва, след като загуби около 500 квадратни мили руска територия, започна контраофанзива през септември 2024 г. Путин хвърли десетки хиляди руски и севернокорейски военни в тази битка и обстрелва украинските градове със страшните планиращи бомби.

На 6 февруари Генералният щаб на Киев съобщи, че 16 000 руски войници са били убити по време на Курската офанзива. Но украинската атака се оказа твърде рискована. Руската стратегия в Курск бе идентична със стратегията й в Украйна: хвърлете достатъчно жива сила, боеприпаси, оборудване и вражеските линии ще се огънат. В момента, когато пиша тези редове, руската армия си върна град Суджа и украинските войски се изтеглят от региона.   
Всичко това повдига един въпрос: струваше ли си украинското настъпление в Курск?
Когато Киев обсъждаше нахлуването в Курск, някои генерали се съмняваха, че ползите си струват цената. Валери Залужни, главнокомандващ на украинските въоръжени сили, беше против, тъй като съзнаваше, че украинските войници няма какво да правят там. Ясно бе, че след като преминат руската граница, войските му в Курск ще бъдат изложени на неизбежни руски контраатаки.

В Курската офанзива на Киев имаше и логистичен проблем. Колкото по-навътре украинците навлизаха в Курск, толкова по-дълги щяха да станат техните линии за доставки. Ако тези линии в крайна сметка бъдат унищожени или отрязани, украинците ще имат две възможности: да останат на място, надявайки се на подкрепления, или да организират хаотично изтегляне.
Целта на операцията в Курск бе малко мистериозна. Попитайте трима отделни украински служители каква е била целта и вероятно ще получите три различни отговора. Един предполага, че целта е да се дестабилизира Русия вътрешно. Друг казва, че атаката била насочена към залавянето на руски войници и използването им като разменна монета за освобождаване на украински военнопленници. Ген. Александър Сирски, главнокомандващ на Украйна, каза пред Си Ен Ен през септември, че офанзивата има множество цели, включително повишаване на морала на неговите сили и спиране на руския трансграничен обстрел. Междувременно Зеленски подчерта, че задържането на Курск има за цел да принуди руския президент да седне на масата за преговори и да принуди руските командири да прехвърлят част от силите си далеч от Източна Украйна.
Независимо какви са били целите, Курската операция беше високорискова. Зеленски демонстрира изключителна увереност, но той трябваше да знае, че нахлуването е хазарт. Вероятно сега разбира, че този хазарт не се отплати.
Въпреки че украинците успяха да върнат някои от своите затворници, другите цели не бяха изпълнени. Офанзивата повиши морала на украинската армия за известно време, но моралът е устойчив, докато войските не губят позициите си. Масивно изтегляне на руски войски от Донбас, което Зеленски целеше, така и не се осъществи. След украинската офанзива в Курск руското настъпление в Донецк, макар и на висока цена за тях, стана още по-агресивно.
Ако Зеленски целеше да принуди Путин да седне на масата за преговори, нахлуването му в Курск имаше точно обратния ефект. Руският диктатор разгада намерението на Зеленски - да размени Курск за части от Донбас, които в момента са окупирани от руските войски.

Путин не иска да е възприеман като човек със слаба ръка. Той омаловажи действията на Зеленски в Курск и се престори, че нахлуването на Украйна в Южна Русия е незначителен дразнител, с който ще се справи с времето. И когато се стигна до примирието, Путин отказа да преговаря, докато украинските войници са в Русия. Зеленски или не разбра тази политическа динамика, или реши да я игнорира.  
Военната логика на Курската операция бе повече от странна. Не е нужно да сте завършили американската военна академия в Уест Пойнт, за да знаете, че отклоняването на някои от вашите най-опитни и добре оборудвани войски към нов вектор във враждебна територия, заплашва други зони на фронта.
Ако разполагаше с безкраен мобилизационен ресурс, Зеленски нямаше да се притеснява. Но реалността е друга - човешкият потенциал е сериозен проблем за Киев.
По време на успешната си президентска кампания през 1980 г. Роналд Рейгън използваше уместна реплика: „По-добре ли си сега, отколкото беше преди четири години?“
Украинските официални лица сега размишляват върху новата версия на този въпрос: по-добре ли е Украйна сега, отколкото беше преди август 2024-та?
Отговорът е твърдо "Не"!

* Американски външнополитически коментатор