Лекари и пациенти настояват за национална диабетна програма

Недостатъчни или фрагментарни познания за диабета, достатъчно лекари, но неравномерно разпределени, както и грижа от страна на държавата и изработване на скринигова програма са част от причините лекари и пациенти да настояват за изработване на Национална диабетна програма, коментира проф. Сабина Захариева, директор на Университетската болница по ендокринология „Акад. Иван Пенчев“. Въпреки че у нас касата плаща за всички антидиабетни препарат, включително и най-новите, нерешен е проблемът с обучението на пациентите и осигуряването на първична профилактика.

По данни на Националния диабетен регистър през 2013 г., хората за които НЗОК плаща за лечение на диабет са 430 хил., през 2018 г. са 512 хил., а през т.г. – 515 хил. освен тях обаче има и мнозина, които плащат сами да лекарствата си и няма официална статистика за тях. Голям е броят на хората в предиабетно състояние, което без подходяща терапия може да се превърне в диабет. Около 26% от българите със захарна болест не знаят за състоянието си.   

Новите терапии пестят до 510 хил. лв. годишно на НЗОК, а пациентите с диабет тип 2 до 65 г. благодарение на тях живеят с около година повече от общата популация, казва проф. Генка Петрова от фармацевтичния факултет на Медицинския университет в София. Причината е, че тези терапии намаляват значително риска от сърдечно-съдови, бъбречни и др. усложнения. 

По данни на Международната диабетна асоциация у нас касата плаща над 550 млн. лв. за лечение на диабет. Около 20% от тези пари са за извънболнично проследяване (прегледи, изследвания, тест ленти, инсулинови помпи и пр.), 20% са за лекарства, а 60% са за хоспитализации и лечение на усложненията от диабета. Проф. Захариева обясни, че от години настоява за въвеждане на 12-часова амбулаторна процедура за скрининг за диабет и обучение на пациентите.