Литийно шествие с Чудотворна икона на Света Богородица до Бачковския манастир

Светата църква чества днес Преполовение - 25 дни от Възкресение Христово.

На този ден Чудотворната икона на Света Богородица - Елеуста, която се съхранява в Рибната църква в Асеновград, ще бъде пренесена с празнична процесия до Бачковкия манастир.

Ритуалът започва още в навечерието на празника, когато в храма се стичат богомолци от близо и далеч, за да нощуват там „за здраве”. На сутринта иконата се поставя на специална носилка, обкичена с цветя. Под звъна на църковните камбани шествието поема през града, водено от свещениците и придружавано от множество вярващи. Жителите на града излизат по улиците, за да приветстват иконата. Всички се стремят да я докоснат и да я поносят поне за малко – вярва се, че това носи здраве и късмет. Провирането под носилката пък очиства от греховете и лекува. Цветята от иконата също се смятат за чудотворни и сред приключването на празника жените си вземат по стръкче, за да го отнесат у дома. В миналото шествието е стигало пеш до манастира, но днес се използват коли и автобуси. Цялото манастирско братство, начело с игумена, излизат навън, за да посрещнат светинята и да ѝ се поклонят. После в двора на манастира се прави водосвет и „гостенката” се внася в църквата, където се оставя за поклонение. Следобед /около 16,00 ч/ се връща обратно по същия начин и асеновградчани отново излизат по улиците – да я посрещнат с „добре дошла”.

Традицията обаче обяснява празника с едно необикновено събитие, известно като „ангелската” или „небесната” служба. За него са запазени и писмени сведения: през януари 1910 г в софийския вестник „Вечерна поща” е публикувана е дописка на местния свещеник Ной Ангелов, цитирана по-късно от големия български фолклорист Михаил Арнаудов.

Според разказите на местните хора чудото се е случило през зимата, около полунощ. Ангелско шествие изминало пътя от Бачковския манастир до Рибната църква, а там небесните сили отслужили литургия, придружена от биене на камбани, песнопения и божествена светлина. Чудото било наблюдавано едновременно от много хора в различни части на града и околностите. Едни чули небесните камбани и без да знаят, че са свидетели на чудо, помислили, че някоя пристанала мома се венчава тайно през нощта, както бил обичаят по онова време. Закъснели търговци, които се връщали от Пловдив, забелязали необичайно зарево над Бахча махала, където се намира църквата, и решили, че гори някоя голяма богатска къща. На другия ден с изненада узнали, че не е имало никакъв пожар.

Същата нощ в дома на свещеника Иван Бухлев, непосредствено до църквата, имало седянка. Събраните там жени и момичета чули как вътре започнало богослужение, но не посмели да влязат, защото знаели, че църквата е заключена, а свещеникът спи. Най-преки свидетели на чудото обаче станали две жени от пловдивските села, дошли да преспят в църквата за здраве. Те имали редкия шанс да наблюдават ангелската служба с очите си и да получат изцеление.

Скоро след ангелската служба ревностната християнка баба Султани Шишманова от Станимака получила съновидение. Тя основала дружество "Свето Благовещение" към църквата. Една нощ в съня й се явила Божията майка и заръчала всяка година да й правят литийно шествие до Бачковския манастир на Преполовение - на 25-ия ден след Великден. Първоначално баба Султани плащала сама разноските за свещи, служби и курбани, които стигали 20 хиляди лева тогавашни пари. Впоследствие жените от дружеството започнали да набират заедно средствата, за да изпълнят традицията и да угодят на Божията майка. Етнографите свързват началото на шествието и с молитвите чумата да подмине района на Станимака.

Не е известно чия ръка е изографисала Божията майка. Специалистите смятат, че иконата е рисувана около XII век. Прочута е като "помощница" при трудности да се зачене рожба. За нея казват, че който я докосне с вяра, ще получи лек за всичките си болести.

"Отче, каквото помолихме, се сбъдна.", казват вярващите и благодарят пред чудотворната икона на св. Богородица Елеуса. Името й означава милостива и умилена, а славата на сторените от нея чудеса води поклонници от цялата страна в църквата "Св. Богородица Благовещение" в Станимака.

Богородица спазва своето обещание да прави чудеса на този ден. За това свидетелстват многобройни разкази за чудеса, които могат да се чуят сред вярващите: от проговарянето на нямо дете, през изцеленията от различни болести, до проблеми  в сеейството - неочакваната промяна на зъл мъж, който престанал да ядосва съпругата си.

Храм „Света Богородица – Благовещение“  е известен още  като „Рибната църква” – според едни, заради украсата на кубето, напомняща рибени люспи, а според други – заради рибите, които плуват във водите на аязмото в малкия параклис при църквата, посветен на Св. Йоан Предтеча. Богомолците и до днес вярват, че ако видят рибите в аязмото, молитвите им ще се сбъднат и хвърлят вътре стотинки за късмет.

Храм „Света Богородица – Благовещение“  е първият, в който Захари Зограф започнал да прави стенописи.

До днес те красят параклисчето с аязмото. До 1838 г. майсторът не бил посягал към този тип рисуване. В едно писмо до Неофит Рилски обаче обявил: "Отивам в Станимака да пиша на дувар и да докажа, че и дуварът няма да ми се опре". Вероятно това е било своеобразен "изпит" на зографина, който 2 години по-късно е повикан да изрисува и кръглата църква "Св. Никола" в Бачковския манастир.

Днес от стария храм е запазена само източната стена - абсидната. Това е единствената църква в цялата Пловдивска епархия, наречена на Благовещение.

Чудотворната икона в нея е по-къса от всички останали и не пасва на иконостаса, затова се предполага, че е рисувана по-рано - още за параклиса от XII век. Когато преди 20 години решили да я реставрират, специалистите сложили изображението под рентген. Специално лъчение разкрило наличие на друг слой под най-горния. Експертите обаче се произнесли, че не бива той да се търси, а е по-добре иконата да остане в този вид.

През 1909 г. в храма с чудотворния лик на Божията майка се случило знамение, известно като небесната служба сред асеновградчани. Привечер няколко жени се събрали да тъкат черги у попадията Фанка. Къщата на свещеника Иван Бухлов била в двора на храма. По едно време отвън се разнесъл звук като от клепала, идел откъм Бачковския манастир. Долитал отдалече и се чувал все по-ясно, сякаш приближава. В спомените си жените са описали как погледнали навън и съзрели цялата църква осветена като по време на литургия. Отвътре се чували псалми и песнопения, сякаш владика служи. Това продължило до 4 часа заранта и после всичко утихнало.

Необяснимата случка е описана от местен свещеник във в. "Вечерна поща". Той повтаря разказите на жените, след като говорил с тях поотделно. Разпитал и съседа Никола Дяков, който същата нощ излязъл да наточи вода от аязмото и също видял светлините. Комшията си помислил, че има голяма нощна венчавка. Почакал да види кой личен човек от градчето се жени, но като сватбарите се забавили, се прибрал у дома.

Освен с чудотворната икона и необяснимите си истории храмът е уникален и с това, че в него е най-старият паметник в Асеновград. Това е надгробен камък на гладиатор с надпис на гръцки. Той гласи: "Тук лежи Виктор Скевас. Уби ме демон, а не кръвопрестъпник. Но имам другар, който ще отмъсти". Каменният къс бил открит по чукарите срещу църквата през 1923 г. Археолозите, които се натъкнали на него, заръчали да бъде поставен край аязмото. Минало време и рекли да го пренесат в музея. Камъкът обаче си каза, че иска тук, усмихва се отец Тодор. Счупил се в ръцете на музейните работници. Затова те направили само отливка, а оригинала оставили на същото място.