Маргарита Петкова и Добромир Банев разказват в стихове за "Абсурдни времена"

Червен килим ще бъде опънат за премиерата на нецензурираната версия на големия хит в българската любовна поезия на ХХI век - "Абсурдни времена" на Маргарита Петкова и Добромир Банев (издание на "Персей"). Събитието ще се състои на 10 февруари от 18,30 ч. в столичния "Ялта клуб" (срещу Софийския университет). Очаква се да присъстват много популярни личности от света на шоубизнеса, литературата, музиката, театъра и медиите, съобщават издателите. Запалените почитатели на обичаните поети ще могат да вземат автограф от тях. Маргарита Петкова и Добромир Банев ще прочетат не само най-популярните стихове от книгата, но и някои от творбите, които за първи път се публикуват в това издание и оформят една съвършено нова книга.

Тези, които няма да имат възможност да отидат на премиерата, защото са от други населени места или са ангажирани, имат шанс да се сдобият с автограф от двамата, като пишат на специално създадения имейл absurdnivremena@gmail.com и направят заявка за книгата.

Разкошното издание с луксозна твърда подвързия е вече хит и желан подарък за предстоящия празник на влюбените, съобщават от ИК "Персей". Това съвсем не е случайно, защото с крилатите си вече стихове Маргарита Петкова и Добромир Банев изразяват любовните емоции на днешния модерен човек.

Тя: 

Горчив е залъкът несподелен. 

И глътка вино не лекува тягост. 

Защо се закачи така за мен? 

Познаеш ли ме - по-добре да бягаш! 

Държиш се мъжки. Как да отрека - 

вечерята е хубава. И филмът. 

Случайно се докосваме с ръка

и самотата става по-интимна. 

По-непосилна става. Всеки сам 

от себе си се мъчи да избяга. 

Какво да споделим? С теб грам по грам

раздали сме се. Шапки на тояга. 

Сипи си още вино. И мълчи. 

Щом свърши филмът по роман на Гришам, 

ме целуни за "лека нощ". С очи! 

Останалото - утре ще напишеш. 

Той: 

Бъди досадна. Нагла като студ. 

Изисквай повече, това не стига. 

За да ме имаш, трябва да съм луд! 

От обич трябва да ми се повдига! 

Измъчвай ме с горчиви имена. 

Наричай ме глупак, животно, демон... 

Живеем с теб в абсурдни времена. 

Прегръщай ме. Все още е студено. 

Бъди нахална. Всеки твой протест

и всеки упрек твой е път към мене... 

Да си взискателна, е просто жест - 

аз трябва да съм твой. И на колене. 

Тя: 

Със Тарантино чух се току-що. 

Чак толкоз луди го е страх да снима. 

Разбирам го. И аз не знам защо

се вкарваме напразно в разни филми. 

Тъй дълго не дочаквахме Годо, 

че той накрая полудя от чакане. 

Налей ми пълна чаша със бордо - 

дъха ти пия на ръба на мрака! 

Познавах предостатъчно мъже. 

В библейски смисъл. И във прав. Все тая. 

Но никой не ме върза със въже

за къщата и печката. Да знаеш.

Ще искам всичко, за да ми дадеш

дори това, което още нямаш. 

Обичам как целуваш - тънка свещ

така се стапя в допира на пламъка. 

Не вая стих. Летя през куп за грош

към теб с най-тривиални лесни рими. 

И щом припадне пролетната нощ - 

най-меката постеля постели ми, 

с най-меките стени ме обгради

и нека никой в стаята не влиза.

Недей мисли за после и преди - 

смъкни ми усмирителната риза! 

Той:

Ти водиш винаги. Това е факт.

За мен е радост и е чест голяма! 

Получа ли от щастие инфаркт, 

не го превръщай, моля те, във драма! 

Летиш към мен - стрела или куршум - 

аз, както казах, чакам си разстрела! 

Крещя "обичам те", пак вдигам шум - 

в желанието стигаме предела. 

Това изящно наше общество 

за друг вратата хлопнала е вече... 

Денят преваля. Идва тържество. 

Ще пием по едно и тази вечер. 

Така че да се взимаме в ръце! 

По време на любов е като в чума. 

Далеч от мен, си цялата лице,

и тяло си, и мисъл си, и дума.

Един до друг, така го виждам аз. 

Forever, baby! Казах ти го вече. 

Отново вдигам шум. Крещя без глас. 

Един до друг! Какво, че си далече?