Меча на хан Кубрат представя Националната галерия

Мечът на хан Кубрат ще бъде показан на изложба в Националната галерия "Двореца" в рамките на Дните на Ермитажа в София, които се осъществяват с финансовата подкрепа на Министерството на културата. На откриването на 24 май от 16 ч. в Балната зала ще присъства заместник-директорът на Държавния Ермитаж проф. Георги Вилинбахов. Куратор на експозицията, която ще може да се види до 30 юни, е доц. д-р Иля Ахмедов от отдел "Източна Европа и Сибир" на Държавния Ермитаж, научи ДУМА от д-р Калина Петкова, куратор от страна на Националната галерия.

Два от най-емблематичните за българската история предмети - меча на хан Кубрат и пръстена с монограм (ХУВРАТУ ПАТРИКИУ), доказващ името на получилия патрицианско достойнство - хан Кубрат, съхранявани в Държавния Ермитаж в Санкт Петербург, ще видим в Националната галерия.

Пръстенът и мечът са част от съкровище, открито през 1912 г. край с. Малая Перешчепина, на брега на р. Ворскла в околностите на днешния град Полтава, Украйна. Цялата находка се състои от около 800 предмета, голяма част от които са златни, а други - от сребро. През 1984 г. германският археолог проф. Йоахим Вернер предизвиква истинска революция в науката, определяйки ги като собственост на българския владетел хан Кубрат.

Съкровището от Малая Перешчепина е интересен и сложен комплекс, който включва различни по своята функционалност групи предмети, с ясно разграничена и обоснована културна принадлежност. Може да бъдат идентифицирани изделия, дело на местни "варварски" майстори, както и произведения на торевтиката, изработени в иранската традиция в земите на Сасанидите. Най-голям брой са изделията от благороден метал, произведени в ателиетата на Константинопол.

По своя характер съкровището не е хомогенно и не може да бъде ограничено в тесен хронологически период от време (най-ранните находки се датират през първите години на третата четвърт на VII век).

Безспорно най-интересният комплект от предмети принадлежи към личните вещи на хан Кубрат. Те са инсигнии, свързани с висшия сан на техния собственик: коланна гарнитура от злато; параден железен меч с изящно изработени и украсени златна дръжка и ножница; две златни закопчалки за мантия; две златни гривни. Най-важният артефакт сред тях е пръстен с монограм.

Артефактите от един толкова важен комплекс, датиращ от времето преди създаването на българската държава, са от изключително значение за историческата наука, но и за историята на изкуството. Това е един от редките случаи, за който може да се определи не само етническата принадлежност на собственика на предметите, но и те да бъдат обвързани с конкретно име - името на хан Кубрат.

Три съпътстващи събития са предвидени до края на месеца. В периода на изложбата, 24 май - 30 юни, ще има прожекции в Балната зала на филмите "Ах, Ермитаж!" и "На Ермитажа с любов". На 25 май от 16 ч. кураторът на изложбата доц. д-р Иля Ахмедов ще изнесе лекция в Балната зала. На 29 май от 16 ч. в "Квадрат 500" на Националната галерия Максим Лапшин ще представи Лабораторията по научна реставрация на кавалетна живопис на Държавния Ермитаж.