Митовете за ДДС или защо в 26 страни от ЕС има намалени ставки за определени стоки

Николай Драганов, Барикада
(заглавието е на редакцията)

Намалени ставки на ДДС за стоки от първа необходимост се прилагат в целия Европейски съюз. Това не е „експеримент“, не е утопия, не е екстравагантност, не е прищявка на компрометиран депутат, а точно обратното – общоприета и доказана европейска практика. Нуждаем ли се от промяна на данъчната система? Категорично. Допустима, работеща и правилна мярка ли е намаляването на ДДС? Напълно. Трябва ли да бъде единствена? Разбира се, че не.
Една новина предизвика голямо внимание през миналата седмица – Делян Пеевски вече ходи на работа в Народното събрание. Още на втория ден на работното му място, един от най-спорните политици в България през последното десетилетие лансира втора новина – лично той и ДПС ще внасят законопроект за намаляване на ДДС за някои стоки.
„Мислиме да внесеме проект за свалянето на ДДС-то на хляба, защото това е голям проблем, на 5%, за лекарствата да помислиме и безплатни детски градини… и за книгите“, каза пред медиите Пеевски, цитиран от „Дневник“. И полетяха заглавия: „Пеевски: Ще работим за сваляне на ДДС за хляба, лекарства и книги“, извести „Монитор“. „ДПС искат намаляване на ДДС-то на хляба, лекарства, книги“, добавя Dnes.bg. „ДПС предлага намаляване на ДДС на хляба на 5 процента“, подчертава Econ.bg.
Защо подобно предложение именно от ДПС се появява точно в този момент? Откога Делян Пеевски е толкова ангажиран със социалните проблеми и несправедливата данъчна система на България? Всички тези въпроси висят в пространството в последните дни, а опасенията, че подобна законодателна инициатива, идваща именно от Пеевски, цели всъщност да я компрометира, са напълно резонни.
Затова е важно да се каже ясно: това не е негова идея.
Подобни дебати текат у нас от поне половин десетилетие. Присъствали са в програмите на доста партии, включително такива, които в момента са част от управлението. Но най-значимата инициатива в тази посока безспорно е гражданската подписка от края на 2017-та година, озаглавена „Да спрем машината за неравенство! За справедливи данъци“. В рамките на тази инициатива над 30 000 души се подписваха под две искания – въвеждане на необлагаем минимум за доходите на физическите лица до размера на минималната работна заплата и… въвеждане на намалени ставки на ДДС за стоки от първа необходимост – хляб, вода, лекарства, книги, детски храни.
Проведени бяха публични дискусии, най-значимата от които се състоя в аулата на Софийския университет, събрала десетки икономисти, социолози, политолози, активисти, журналисти, университетски преподаватели и студенти. Събраните подписи бяха внесени в Народното събрание по механизъм, разписан в българското законодателство, който изисква официално разглеждане и произнасяне на ресорните парламентарни комисии. Проведен бе брифинг в кулоарите на парламента. Всички парламентарни групи получиха писма, които ги запознаха с подписаната петиция и исканията на инициативата. До десетки отделни народни представители, част от ресорните комисии, бяха изпратени лични имейли. Осъществени бяха срещи – официални и неформални – с представители на почти всички парламентарни сили.
Една от тях бе ДПС. В кабинета на тогавашния и настоящ председател на комисията по труда, социалната и демографската политика – депутатът от ДПС Хасан Адемов, присъстваха част от хората, стартирали инициативата. Разговорът с Адемов продължи близо час, като от него бе поискано да постави въпроса в комисията, която ръководи. Депутатът бе запознат с данни как стои въпросът в останалите държави от ЕС, както и с многобройни икономически и социални аргументи в подкрепа на двете искания.
През цялото време Адемов остана мълчалив и доста скептичен. Желанието за официален дебат в социалната комисия остава нечуто – такъв не се състоя.
Разказвам всичко това като участник във въпросната среща. Защото е важно да се знае, че в случая изобщо не става дума за прищявка на Делян Пеевски и ДПС, а точно обратното – за инициатива, на която през годините те не само не са откликвали, но дори са блокирали.
Разбира се, за авторство не може да претендира и нито една от организациите или хората, стоящи зад кампанията за данъчни промени отпреди 2 години. Достатъчно е човек да погледне картата на ЕС, за да му стане ясно – България е черна дупка и отклонение от общоевропейските практики, така че не е трудно да забележиш и посочиш проблема.
Фактите са такива, че от 28 държави членки, само България и Дания (но тя е специален случай и залага на редица други мерки за облекчаване на нискодоходните групи) не прилагат намалени ставки за някои стоки. Кое според вас е по-вероятно? Българското правителство да е по-умно от всички останали, прилагайки по-правилна и работеща мярка от 26 други правителства, или обратното? Наистина ли смятате, че българското правителство е по-умно от правителствата на Германия, Франция, Великобритания, Италия, Испания, Холандия, Полша, Белгия, Швеция, Австрия, Гърция, Финландия, Португалия, Ирландия, Чехия, Румъния, Унгария, Словакия, Люксембург, Словения, Литва, Латвия, Кипър, Естония, Малта и Хърватия?

Седем мита за намаляването на ДДС

Обикновено противниците на подобна мярка твърдят, че „Европейската комисия насърчава уеднаквяването на ставките“. Твърдение, което трудно можем да определим като нещо различно от обикновена лъжа. Първо, и сега ЕК допуска няколко различни ставки, включително нулева ставка на ДДС, и това е видно, когато разгледаме ДДС ставките за храни, лекарства, книги и други в целия съюз. Нещо повече – на 18 януари 2018-та година ЕК публикува официално съобщение със заглавие „Повече гъвкавост на ДДС ставките за държавите членки“.
В допълнение, и сега ставките на ДДС у нас са едни от най-високите в ЕС, а бюджетът ни – пак в противоположност на общоевропейската практика, се пълни от косвени данъци (ДДС и акцизи) вместо от равномерно разпределение между косвени, осигуровки и преки налози (данък върху печалбата, данък върху доходите и други). Отново признание на финансовия министър: когато разчиташ да пълниш бюджета от косвено облагане, тогава „бедните плащат повече“. И да не забравяме – в България и сега има една намалена ставка на ДДС – за туризма.
Второ – това нямало да намали цените. Абсурдно твърдение, което означава, че у нас действа пълен картел и че държавата е напълно абдикирала от контролните си функции, не съществува свободен пазар и конкуренция. Ако авторът на този материал и петима от четящите го са производители на хляб, които трябва да се борят кой от нас да продаде своя хляб на всички останали читатели, дали пък все един от нас, ако има възможност да го продаде по-евтино заради намаленото ДДС, няма да го направи, за да привлече клиентите към себе си?
Трето – щяло да има измами. С измами е пълно и в момента, достатъчно е да прегледате справките на прокуратурата. Да оправдаваме отказа от необходима и работеща общоевропейска мярка с възможността за измами и все едно да отменим правилника за движение по пътищата и да премахнем всички пътни знаци и обозначения – понеже някой ги нарушавал. Дали има нарушения и в какъв размер са те, е въпрос на контрол от съответните институции.
Четвърто – щяло да бъде трудно за данъчните власти да администрират диференцирани ставки. Припомняме, че администрацията съществува в помощ на обществото, а не обратното. И още веднъж – 26 администрации в ЕС се справят. Впрочем, неофициални разговори с данъчни служители потвърждават, че самите те не виждат никакъв проблем в администрацията, стига законодателят да им го възложи.
Пето – намалението нямало да е значимо. Може би – ако стигате до масата или терасата с ВИП асансьор… Но за мнозинството български граждани намалението на цените категорично ще бъде сериозна глътка въздух. Освен това се спекулира, като се дава пример само със спестеното от хляб – но „стоки от първа необходимост“ никога не е означавало само хляб.
Шесто – бюджетът щял да изгуби. Пропускаме с усмивка факта, че най-големите противници на държавното преразпределение изведнъж се загрижиха за постъпленията в бюджета, и отново припомняме, че нито една от останалите държави в ЕС не е фалирала, защото има по-ниско ДДС върху стоки от първа необходимост. Съществуват редица възможности за оптимизация на останалите данъчни ставки. Освен това по-достъпните цени означават по-високо потребление на въпросните стоки, тоест повече постъпления от ДДС по принцип.
И седмо – данъчната система на България работела добре в цялост и не трябвало да бъде пипана. Настоящият модел работи единствено за скромно малцинство на върха на обществената пирамида, докато ощетява над 95% от хората. Българската данъчна система доказано, включително според констатации на Европейската комисия, генерира икономическо неравенство, по което сме рекордьори в целия съюз, а също така вреди и на „здравето“ на самата демокрация.
Да обобщим: Намалени ставки на ДДС за храни и стоки от първа необходимост се прилагат в целия Европейски съюз. Това не е „експеримент“, не е утопия, не е екстравагантност, не е прищявка на компрометиран депутат, а точно обратното – общоприета и доказана европейска практика. Нуждаем ли се от промяна на данъчната система? Категорично. Допустима, работеща и правилна мярка ли е намаляването на ДДС? Напълно. Трябва ли да бъде единствена? Разбира се, че не. Но все отнякъде трябва да започнем.