Нещата от живота

Днес ходих до града. Заредих газ за автомобила си. 1,19 лв. за литър. Толкова беше и преди година. Не съм наясно с тия драми около танкери, диверсификации, интерконектори, изгонване на дипломати и т.н.
Но друго ме вълнува днес.
Притесних се преди посещението в града. Понеже сега вече бедните се различават от богатите (през август специално). Богатите имат морски тен, а бедните в най-добрия случай са изгорели на потник, докато прекопават зелето кьосе.
За мое облекчение, в Русе имаше само пенсионери, които с жалката си пенсия от 200 евро са обречени да стоят в града си като затворници с доживотна присъда. Естествено, пенсионери без тен. Но финалът ми ще е такъв. На колко съм аз - на почти 50. И от кого се притеснявам, че съм беден - явно не от пенсионерите, а от някоя сравнително млада жена...
Та сравнително младата жена мен ли ще гледа - човекът без тен като пенсионер? Естествено, че никой няма да ме забележи. Но не би трябвало и аз да се радвам, като видя младост или красота. Срамно е вече. Моята категория е друга. Трябва да се оглеждам за бастун, например, за наколенките на доктор Ливайн и прочие.
И съвсем на финала.
Наложи се да водя майка ми на преглед при  три лекарки днес. Абсолютно непознати. За пръв път ги посещаваме. Изключително внимание и човешко отношение. Дано не е било, защото от понеделник излизат в отпуск. Вярвам, че всеки ден е така. И въпреки че все по-малко общувам и все по-затворен живот водя, но наблюденията ми са, че възпитаните и културни хора се увеличават. А идиотите - намаляват.

Ивайло ЙОРДАНОВ, Фейсбук

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.