Акценти
Несправедлива забрава на един голям български учен
/ брой: 237
Кръстю БЕРБЕРОВ, Сливен
В последните години все повече се споменават траките като наши прародители. Но никой не споменава големия български учен, филолог, траколог, етимолог акад. Димитър Дечев, който през 1958 г. публикува на немски език изключителен научен труд - "Тракийски езикови останки" ("Die Thrakischen Sprachreste"). В него са посочени над 5000 тракийски думи, открити от учения в латинския и старогръцкия езици. Това са главно топонимни названия и отглаголни съществителни. Може да се каже, че той "реставрира" тракийския език, който няма писменост. Книгата е издадена от Австрийската академия на науките, защото в нея има 12 шрифта и словослагателите е трябвало да знаят латински и старогръцки. Австрийската печатница прави специален том за автора, в който след всяка страница има празен лист за бележки. До последния си ден акад. Дечев работи над книгата си, нанасяйки корекции и добавяйки нови думи.
Ще попитате откъде знам тези подробности. Мой състудент през 1958 г. ме покани за съквартирант и се оказа, че ще живеем у негова близка - вдовицата на току-що починалия акад. Дечев. Тя беше възрастна жена, над 70 години.
Димитър Дечев е може би най-големият български специалист в областта на древните езици. Бях много учуден, когато в "Голяма българска енциклопедия" (2012 г.) не открих неговото име. Съжалявам, че я купих.
Акад. Дечев има огромна заслуга за развитието на класическото образование у нас, за създаването на Факултета по класически филологии в Софийския университет и за изучаването на древните езици в гимназиалните класове. Негови първи ученици са проф. Михаил Войнов и проф. Александър Милев, сътворили ползвания и досега латинско-български речник. Димитър Дечев превежда огромно количество литература от латински език - Плавт, Вергилий, Цицерон, Овидий, Ювенал и т.н. Акад. Дечев преведе старогръцката граматика на Валдек на български и състави учебник по старогръцки език за първите два класа на гимназиалния курс. През 1933-1934 г. е декан на Историко-филологическия факултет на СУ, от 1943 г. е академик на БАН.
Г-жа Дечева разказваше, че от посолствата на Италия и Румъния често ѝ звънели и я молели да им даде книгата "Тракийски езикови останки". Несправедливо и срамно е днес да тъне в забрава името на акад. Дечев - един от големите учени на България.