Никой не иска да плаща!

Зеленият водород е твърде скъп, за да замени изкопаемите горива. Това казаха главните изпълнителни директори на едни от най-големите петролни компании в света ExxonMobil и Saudi Aramco по време на конференция в Хюстън, Тексас. Изпълнителният директор на Exxon Дарън Уудс стигна толкова далеч, че предположи, че САЩ няма да постигнат целта си за нулеви нетни емисии за 2050 г., отчасти поради високата цена на възобновяемия водород.
„Едно от предизвикателствата тук е, докато обществото иска да види намалени емисии, никой не иска да плаща за това“, добави Уудс. „Има колебание хората да участват активно в проектите за нисковъглероден водород.“
Главният изпълнителен директор на Aramco Амин Насър съобщи на делегатите, че в енергийно отношение цената на зеления H2 възлиза на еквивалента на 400 долара за барел петрол. Това е приблизително пет пъти над текущата цена.
Той добави, че възобновяемият водород би бил достъпен само със „значително количество (правителствени) стимули и споразумения за дългосрочна продажба от най-малко 15 години“. Но компаниите са предпазливи да стартират бизнес, който е печеливш само със субсидии и след това не би могъл да направи пари, ако те бъдат отнети.
По време на конференцията Насър добави, че енергийният преход „видимо се проваля“. „Спешно е необходимо пренастройване на стратегията за преход и моето предложение е следното: Трябва да се откажем от фантазията за постепенно премахване на петрола и газа и вместо това да инвестираме в тях, отразявайки адекватно реалистичните предположения за търсенето“, заяви той под аплодисментите на публиката.

Син водород

Уудс бе категоричен, че Exxon няма да произвежда никакъв син водород - произведен от изкопаем газ с улавяне и съхранение на въглерод - освен ако предложените насоки, фокусирани върху възобновяемите енергийни източници за достъп до данъчен кредит за производство на водород (hydrogen production tax credit (PTC), не бъдат изменени, за да позволят водородът да се получава от метан.
Съгласно Закона за намаляване на инфлацията на САЩ (IRA), всеки водород, произведен с по-малко от 4 кг CO2-еквивалент на килограм H2, ще отговаря на условията за така наречените 45V данъчни кредити (45V tax credits). Но предложените насоки на Министерството на финансите на САЩ за това как този водород трябва да се произвежда говори само за зелен H2, повдигайки въпроси дали синият H2 ще остане допустим за финансиране.
Някои анализатори се съмняват дали синия водород действително може да бъде произведен с толкова ниски количества CO2 еквивалент, тъй като тези нива на емисии също вземат предвид емисиите на метан нагоре по веригата. А тези емисии обикновено са по-високи в САЩ, отколкото в други западни страни, припомня специализираното изданиe "Hydrogen Insight".
Въпреки това, производителите на син водород също ще имат право на различна субсидия, включена в Закона за намаляване на инфлацията, така наречения 45Q данъчен кредит (45Q tax credit), който осигурява до 85 долара на тон CO2, ако този газ се съхранява постоянно. Някои анализатори смятат, че това може да бъде по-изгодно за производителите на син водород, спрямо от данъчния кредит за производството му.

3е news

Кои страни в ЕС са най-силно зависими
от вноса на втечнен газ от САЩ

Малко над 10% от целия обем природен газ, използван от Европейския съюз през 2023 г., идва от САЩ. Някои държави обаче, са силно зависими от този внос.
Литва е най-зависима от вноса на газ от САЩ - почти 40% от консумираното от нея "синьо гориво" е от САЩ, докато през 2021 г. делът му е бил 22,3%. Финландия пък се е "пристрастила" най-бързо - преди две години страната изобщо не е потребявала американски газ. Това изчисли "РИА Новости", по данни от платформата на ООН Comtrade и Международната агенция по енергетика (МАЕ).
По данни на МАЕ, през 2023 година потреблението на газ в Европейския съюз като цяло е възлизало на общо 330 милиарда кубически метра, което е с 20% по-малко от показателя за 2021 г. От тях, 34,5 милиарда кубически метра газ идват от САЩ, или 10,4% от целия газ, консумиран в ЕС.
При Хърватия зависимостта от вносния американски газ се развива по-бавно - за две години тя е нараснала само с 1,8 процентни пункта - до 32%. Делът на американския газ при Нидерландия е скочил почти четири пъти за 2 години - до 27,3%, при Франция - три пъти, до 24,3%.
Още пет страни от ЕС са увеличили покупките на втечнен газ от САЩ, включително Испания - с 2,5 процентни пункта, до 15,9%, и Полша - с 3,7 процентни пункта, до 9%. Делът на американския газ в потреблението на Белгия за 2 години се е увеличил почти 12 пъти - до 8,8%, а в Италия - 5 пъти, до 4,8%.
Германия, която не е консумирала природен газ от Съединените щати през 2021 г., сега закупува около 5% от потреблението си от там.
През 2023 г. Португалия стана една от малкото страни в ЕС, които намалиха дела на американския газ в потреблението си - до 18%, от 27% преди две години. Това направи и Гърция - намалението е с 1,6 процентни пункта, до 12,1%, както и Малта - 2,6 пъти спад, до 4,8%.

money.bg

Бил Гейтс ще строи АЕЦ в САЩ, дори
без разрешение от регулаторите

Компанията TerraPower е на път да започне изграждането на атомни електроцентрали от следващо поколение в САЩ. Това, което я прави по-интересна обаче е, че един от съоснователите й един от най-богатите хора на света - милиардерът Бил Гейтс.
Главният изпълнителен директор на компанията Крис Левеск заявява, че TerraPower ще започне да строи на място близо до въглищен завод в Кемерер, Уайоминг през юни, дори ако дотогава не е получила разрешение за строеж от регулаторите, пише Business Insider.
Компанията планира да пусне ядрената централа в експлоатация през 2030 г., добави той. TerraPower е събрала 1 милиард долара финансиране. Тя ще използва течен натрий вместо вода за охлаждане на реактори, което ги прави по-евтини за работа.
Гейтс участва в основаването на TerraPower през 2006 г. и оттогава е неин председател. Компанията заяви, че целта й е да предостави на света по-достъпна, сигурна и екологична форма на ядрена енергия.
Натриевият реактор се очаква да струва 4 милиарда долара, като около половината от разходите ще бъдат поети от Министерството на енергетиката.
Междувременно руски и китайски държавни компании вече са успели да пуснат по-малки ядрени реактори. Напредъкът в разработването на подобни технологии в икономика номер 1 обаче е в застой през последните години.