"Мъж и половина" от Йохан Девлетян - дебют на завършен разказвач

По силата на възраст и пресечки в живота ни познавам първите белетристични опити на Йохан Девлетян отпреди 30 години и въпреки че те даваха надежда - той дори спечели награда на БНР за радиопиеса, авторът изведнъж млъкна, посвети се на всекидневието на експерт, а после и шеф на отдел/дирекция "Култура" в община Пловдив. Преуспя на това поприще с редица лични свои инициативи в областта на Пловдивските джаз вечери и гостувания на големи световни музиканти като Лари Кориел, Джон Лорд, Рик Уейкман, Кийт Емерсън, Били Кобъм, Милчо Левиев, Теодосий Спасов... "ФСБ" дори му посвети свой албум, който озаглави "Йохо".
И всичко това до миналата година, когато най-неочаквано оцеляващият при различни партийни конфигурации в община Пловдив Девлетян беше уволнен. Намериха се някакви несъществени поводи да бъде освободен. Културната общност се разбуни, свикнала с неговия нелек, но ангажиран присърце и с професионализъм с проблемите на пловдивската култура нрав. Не е лесно да останеш на борсата, когато приближаваш пенсионна възраст. И ето че само половин година по-късно се разбра, че в ИК "Жанет 45" Йохо е подал книга с разкази, че рецензията на литературния критик Митко Новков е положителна и че предстои издаването на сборника. "Мъж и половина" е вече факт - 10 къса проза, написани от сладкодумен разказвач. Майсторски написани, с ерудиция в различни области на далечната и близката история, на съвремието. Дали това е почти приключенски разказ за живота на ловък контрабандист или новела за съдбата на арменски красавец, запътил се за Америка, но акостирал завинаги в Пловдив (новелата  "Наследство" е до голяма степен автобиографична за рода/фамилията на Девлетян), или това са по-съвременните и модерно написани "Двойното момиче" и "Нощта на страшния съд", но и 10-те истории са завладяващи колкото с автентичността си, толкова и с изразността и образността си, с уменията на разказвача.
И тъй като в творчеството на един човек се оглежда и неговата човешка природа с всякакви привързаности и страсти, от книгата се усеща, че имаме среща с един познавач на историята и езика, с един киноман и с един човек, който обича морето и вероятно си е събирал книгите на Жак-Ив Кусто. И всичко това е събрано в личността на Йохан Девлетян, за разказите на когото Митко Новков казва, че "не са за хора със слаби сърца. Те затова така се и казват - "Мъж и половина". Но не са и за хора със силни, просто са за хора със сърца - топли, туптящи, търсещи. Живи и биещи. Живи за истинските стойности в живота и биещи по фалшивите. И ако не знаете как да отделите едните от другите, а искате да се научите - прочетете тези разкази. Те ще отворят очите ви и ще разбудят сърцата ви. Гарантирано."